Тийнейджърството е кризисен период. Огромна заблуда е, че с порастването, с това момичетата да се превърнат в жени – да им дойде месечния цикъл, да им порастнат гърдите; с това момчетата да възмъжеят, да им се появи брада, гласът им да се промени, да направят мускули и т.н., тийнейджърите се превръщат във възрастни хора. Да, те изглеждат като възрастни, но далеч не са готови да мислят, да реагират, да действат като възрастни хора.
Много често, по време на консултациите си, разговарям с родители на тийнейджъри, които ми споделят как изведнъж детето им се превърнало в друг човек. Колко било добро, как се представяло отлично в училище, в спорта, как помагало вкъщи, как имало добри пирятели и т.н., и изведнъж се обърнало на 180 градуса. Запонало да не учи, да се гневи на треньора си, на родителите си, вечно да недоволства, да се кара със съотборниците си, да се представя зле на състезания, да излиза с неподходяща компания…
Има си научини причини за това. Освен всички хормонални промени, които се случват в тийнейджърството, мозъкът на тийнейджърите има съществено влияние върху поведението им.
Тийнейджърският мозък е изминал едва 80% от пътя до пълно съзряване. Останалите 20%, в които връзките са най-рехави, са от ключово значение.
Учените са установили, че формирането на невронни връзки протича откъм задните дялове и се движи напред, като послдните зони, които се свързват, са във фронталния лоб. Процесът на формиране на връзки във фронталния лоб не завършва до 20-годишна възраст и дори до по-късно. Образът ни за нас самите като цивилизовани, интелигентни зрели хора се дъли на развитието на фронталния и префонталния лоб, които се намират в предната част на мозъка/главата ни.
Това ни помага да разберем защо тийнейджърите се държат по толкова озадачаващ начин – промени в настроението, раздразнителност, импулсивност, склоност към избухване, неумението им да се концентрират, да общуват с възрастни, готовността им да опитат наркотични вещества или алкохол, да се впускат в рискови начинания.
Това споделя д-р Франсис Йенсен – невролог и ръководител на Департамента по неврология в университета на Пенсилвания.
Повярвайте ми, казвам го от личен опит и нелеко тийнейджърство, тийнейджърите също са уплашени от всички пормени, които настъпват с тях самите. Те не са подготвени за силата на емоциите, които ги залива. Уплашени са, но гордостта им е прекалено голяма в този период от развитието им, за да си го признаят или да поискат подкрепа. За тях имиджът пред останалите – съученици, приятели, съотборници и т.н. е изключително важен.
Затова, скъпи родители и терньори, един от най-ценните съвети, които мога да ви дам:
Не ги критикувайте, не ги нападайте, не ги обвинявайте, не ги съдете, не им вменявайте чувство на вина.
Подходете с повече емпатия и се опитайте да разберете какво се крие зад поведението им. Зад вяско едно поведение е скрита някаква нужда. Опитайте се да разберете каква е тази нужда.
Много често, когато тийнейджърите се страхуват (а и възрастните), те стават гневни и нападателни. Много често, когато тийнейджърите ги боли, вътре в душата им, те се затварят в себе си, в стаята си, казват на всичко „не“. Не им казвайте какво трябва да правят – да си пишат домашните, да чистят, да се държат „нормално“. Не им казвайте и какво не трябва да правят – те знаят. Опитайте се да стигнете до душата им. Това категорично няма да стане с нападки, критика и вменяване на вина.
Ако сте готови да разговаряте със спортен психолог, който ще ви подкрепи по пътя на тийнейджърството в спортния процес, или имате тийнейджър-спортист, който е склонен да го направи, може да се свържете с мен.
