И вие ли си задавате тези въпроси?
- Достатъчна ли е волята в трудни моменти?
- Как да избегна блокирането/гипсирането преди или по време на състезание?
- Как да се справя с провала?
- Защо не постигам желаните резултати, след като тренирам толкова добре?
- Как да отговоря на очакванията, с които другите ме товарят?
- Как да се мотивирам, когато нямам желание за тренировки?
- Как да се справя с контузията си и да си върна формата?
- Как да не прехвърлям проблемите от личния си живот на игрището, и обратното?
- Как да подобря психическата си устойчивост?
- Какво да правя след края на професионалната си кариера като спортист?
За мен
Казвам се Теди Ангелова и обожавам спорта. Занимавах се професионално с баскетбол. Бях национален състезател и шампион на страната ни. Познавам усещането да си на върха и чувството да си на дъното. Преминала съм през различни спортни и житейски предизвикателства. Срещнах се с депресията и паник атаки, сблъсках се в стената на перфекционизма и свръхочакванията. Пътят ме отведе до университета на „ФК Барселона”, където завърших обучение по Спортна психология.
Провеждам индивидуални консултации – онлайн и на живо в София. Водя групови семинари, лекции и програми по ментална подготовка. Автор съм на книгата „Стоп паник атаки“ и на „Наръчника за спортисти – Как да се справите с блокирането преди състезание“.
КНИГАТА, КОЯТО ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА КАЖЕТЕ:
СТОП НА ПАНИК АТАКИТЕ
От нея ще научите на разбираем език:
- Какво представляват паник атаките
- Какво предизвиква паник атаките
- Маските, които се крият зад паник атаките
- Как да се справите със страха и ужаса
- Как да изразявате здравословно емоциите си
- Как действат антидепресантите
- Как да живеете СВОБОДНО без паник атаки
Защо създадох сайта за спортна психология?
Създадох сайта си tedyangelova.com, за да споделям опита и знанията, които натрупах през годините. Неговата цел е да подпомага развитието на спортисти, треньори и родители на спортуващи деца.
Правя го, защото знам колко е трудно да се поиска помощ; да се признаят, така наречените, негативни емоции като страх, срам, гняв. Отне ми много време, за да осъзная, че това не е проява на слабост. Проява на сила е! Ако наистина искаме да живеем пълноценно и да вървим напред, се налага да говорим за трудните неща, тези които ни спират и блокират.