Спортна психология
Теди Ангелова

И вие ли си задавате тези въпроси?

Достатъчна ли е волята в трудни моменти?
Как да избегна блокирането/гипсирането по време на състезание?
Как да се справя с провала?
Защо не постигам желаните резултати, след като тренирам толкова добре?
Как да отговоря на очакванията, с които другите ме товарят?
Как да се мотивирам, когато нямам желание за тренировки?
Как да не прехвърлям проблемите от личния си живот на игрището, и обратното?
Как да подобря психическата си устойчивост?
Какво да правя след края на професионалната си кариера като спортист?

Отговорите на тези и още подобни въпроси разкривам в блога си

За мен

Казвам се Теди Ангелова и обожавам спорта. Занимавах се професионално с баскетбол. Бях национален състезател и шампион на страната ни. Познавам усещането да си на върха и чувството да си на дъното. Преминала съм през немалко спортни и житейски предизвикателства. Срещнах се с депресията и паник атаки, сблъсках се в стената на перфекционизма и свръхочакванията. Започнах да посещавам различни специалисти по психично здраве, да чета книги, да любопитствам. Пътят ме отведе до университета на „ФК Барселона”, където завърших обучение по Спортна психология.

КНИГАТА, КОЯТО ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА КАЖЕТЕ:

СТОП НА ПАНИК АТАКИТЕ

От нея ще научите на разбираем език:

Информативност

Информация без филтри за спортната психология, детското развитие в спорта и ролята на треньора.

Подкрепа

Тук ще намерите подкрепа, разбиране и съпричастност.

Мисия

По-здрави, по-успешни, по-удовлетворени спортисти. Изграждане на здравословна и подкрепяща връзка между родител/треньор-състезател. Предоставяне на подходящи средства и подпомагане развитието на спортисти, треньори и родители на спортуващи деца.

Защо създадох сайта за спортна психология?

Създадох сайта си tedyangelova.com, за да споделям опита и знанията, които натрупах през годините. Неговата цел е да подпомага развитието на спортисти, треньори и родители на спортуващи деца.

Разказвам вдъхновяващи и мотивиращи истории. Говоря за провалите и по-тежките моменти в живота.

Правя го, защото знам колко е трудно да се поиска помощ; да се признаят, така наречените, негативни емоции като страх, срам, гняв. Отне ми много време, за да осъзная, че това не е проява на слабост. Проява на сила е! Ако наистина искаме да живеем пълноценно и да вървим напред, се налага да говорим за трудните неща, тези които ни спират и блокират.