Случва ли ти се да работиш усърдно и да не виждаш резултатите, които ти се иска? Взел си трудното решение да се промениш, полагаш усилия, правиш нещата така, както са описани, че водят до успех, но твоят успех така и не идва. Не постигаш резултата към който се стремиш. Много е разочароващо и обезкуражаващо, нали?
Знам точно как се чувстваш. Разочарован, отчаян, ядосан на себе си, на гурутата, които обещават успех, на другите, които успяват дори с по-малко усилия… Изпълнен си със съмнения – не съм достатъчно добър, не заслужавам, по-добре да се откажа и да не се излагам, няма смисъл в това. Ставаш все по-неуверен, тревожността ти се усилва, а лошото настроение превзема ежедневието ти…
Добре дошъл в долината на разочарованието!
Познавам я до болка. Била съм там многократно и знам, че отново ще бъда. И ти си бил, или в момента се намираш в нея, и ще бъдеш отново там. Каза ли си „Колко успокояващо, Теди!“
Истината е, че долината на разочарованието е неизмена част от живота ни. Тя е неизмена част от пътя на успеха. И парадоксално, но когато приемеш този факт, наистина действа успокояващо. Защото знаеш, че това е етап, в който рано или късно, ще попаднеш. Без значение с какво се занимаваш. Познавам долината на разочарованието от баскетболните си години. Познавам я от личните си взаимоотношения, от личното ми израстване. Познавам я от професионалния ми път.
Джеймс Клиър е човекът, който ме запозна с концепцията за долината на разочарованието и ми помогна да я разбера. Той е автор на книгата „Атомни навици“, която ти бях препоръчала в един от предишните бюлетини. За да придобиеш по-ясна представа какво представлява долината на разочарованието, виж тази илюстрация.
Средната линия „Какво смятате, че трябва да се случи“, е линията на нашите очаквания и как смятаме, че успехът се случва. Понякога в началото може да започнем ударно и да видим веднага резултат. Това действа подвеждащо, защото след това винаги има един спад. Ще ти дам пример, за да ме разбереш по-добре. Когато направих сайта и Фейсбук страницата си и качих първите статии, това предизвика интерес, което съответно ми даде допълнително стимул. Съвсем скоро обаче никой не четеше материалите ми. Може би само най-близките ми хора. И това продължи дълги месеци, дори години. Никой не ме забелязваше, чувствах се отчаяна на моменти, но както виждаш – продължих да го правя.
Друг пример – човек, който е решил да тръгне на фитнес, защото иска да свали килограми. През първите три седмици успява да сваля регулярно по малко. Това му дава допълнително мотивация, но неизмено ще попадне в етап на застой. Ще продължава да тренира редовно, но няма да сваля кг.
Та, понякога в началото нещата могат да тръгнат ударно, но винаги идва един застой, един спад, едно плато, в което не виждаш резултати. Това е долината на разочарованието. Най-критичният момент. Моментът, в който повечето хора се отакзват, пречупавт се. И си казват – това не работи, няма смисъл да полагам толкова усилия за нищо.
Знам колко трудно и обезкуращаващо може да бъде. Искам да ти кажа, че не си сам. Това е етап, който ще премине. Можеш да се справиш с него. Не позволявай на съмненията да те саботират. Ти можеш. Ти заслужаваш. Ти си достатъчно добър. Ти си стойностен без значение от резултатите. Дори и да нямаш желаните от теб резултати в момента това не те прави не достатъчно добър.
Често в практиката си чувам от спортисти: Не съм достатъчно добър тенисист, волейболист, плувец, скиор, защото нямам добри резултати. Сякаш само резултатите ни определят като добри и стойностни.
Аз вярвах за себе си, че мога да пиша добре, когато никой не ме четеше. Да, беше ми на моменти много турдно, но вярвах, че това, което пиша е стойностно.
Редица спортисти, в тениса мога да ти дам много примери, направиха своя пробив след 30-годишна възраст. А до скоро се смяташе, че след 30 вече трябва да се пенсионират от тениса. Ако те през цялата си кариера са вярвали, че са лоши тенисисти и не струват, щяха ли да продължават да играят години наред без да имат желаните от тях резултати? Години наред са били в долината на разочарованието. Можеш ли да си го представиш? Не седмици, не месеци, а години?
Разбира се, тук освен вярата в себе си и в процеса, има още една ключова съставка – да правиш това, което обичаш, което ти носи радост и удоволствие.
Възможно е да изминат години, преди да настъпи промяната. Майсторството изисква търпение.
Джеймс Клиър
Виждаш на илюстрацията кривата на това „Какво всъщност се случва“. И знаеш ли кое е най-хубавата новина? Ако успееш да издържиш и да преминеш през долината на разочарованието, след това подобрението и успехът идват и често дори надхвърлят очакванията ти.
Долината на разочарованието е част от пътя на успеха. Големият въпрос е: Готов ли си за успеха? В предния бюлетин писах затова, че болезнените преживявания са част от пътя ни на израстване. В долината на разочарованието е трудно и боли, няма да те лъжа. Но предполагам, че ти това вече го знаеш. Последните години, за себе си, разбрах, че да избягваш болката може да бъде още по-болезнено, отколкото да се изправиш срещу нея. Но това е една друга дълбока тема, която ще засегна по-натам.
Знай, че ти си много по-силен и смел, отколкото предполагаш. Ти си стойностен, ценен и значим такъв, какъвто си. Уил Смит беше казал в автобиографията си: Всички твои мечти са от другата страна на страха и болката. Е, готов ли си да преминеш през долината на разочарованието?
Ако си в долината на разочарованието и усещаш, че имаш нужда от подкрепа, можеш да направиш запитване за индивидуална консултация или групова практика през контактната форма.
Успехът не идва от мотивацията.
Наръчник за спортисти – Как да се справите с блокирането преди състезание
