Сигнали, издаващи насилие в спорта – Източник: Shutterstock

Насилие в спорта или методи за мотивиране и дисциплиниране

От теб нищо няма да стане. Няма смисъл да пътуваш за състезанието само да се излагаш. Ти си бавноразвиващ се. Погледни се, нищо не можеш да изпълниш като хората. Виж Иванчо как го прави и си вземи поука от него. За нищо не те бива. Нямаш талант. Ти си боклук. Глупак… Само грешки допускаш! Малоумен ли си, не разбираш ли какво трябва да направиш?

Пауза… детето, което е на 13 г., продължава да опитва… треньорът продължава да крещи и да сипе обиди. Отново не му се харесва това, което вижда… детето получава шамар през лицето, “ритник в гъза”, удар с топката…

След това, треньорът обяснява на родителите, че детето им не слуша и не изпълнява това, което му се казва. То е виновно, защото е изнервило до краен предел треньора си. И затова треньорът го учи на дисциплина. Според него, момчето е силен характер и това е начинът да го мотивира, за да може то да покаже най-доброто от себе си.

Стомахът ми е свит на топка, защото горните редове са истинска история, която родител ми разказа по време на консултацията ни. По-страшното е, че с тази история се сблъсквам все по-често в практиката си като спортен психолог. И това са случаите, в които детето споделя на родителите си какво се случва по време на тренировките. Случаите, в които треньорите признават пред родителите за методите на “дисциплиниране” и “мотивиране”, които прилагат. За съжаление обаче има голям процент от такива случаи в спорта, в които насилието от треньорите към децата остава скрито.

Това не е метод за възпитание на дисциплина, нито е начин за мотивиране, още по-малко за изграждане на силни характер. Това е насилие. Тормоз. Насилието може да бъде както физическо, така и психическо.

Подобно поведение не е релевантно на ценностите, които спортът възпитава. То е в разрез с човешките ни ценности.

Вярвам, че всеки треньор има желание да даде най-доброто от себе си и иска състезателят му да успее. Този подход обаче разкрива фиксацията на самия треньор в собствения му успех. Победата се превръща на всяка цена и насилието се явява като израз на крайна безпомощност.

До какви последствия води насилието

Физическото и психическото насилие е силно вероятно да отключи тревожност, паник атаки, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Възможно е да предизвика и други физически и социални проблеми при деца, юноши и възрастни.

Ако детето ви е подложено под системен тормоз, това може да нанесе сериозни травми върху живота му, които да се наложи да лекува дълги години. Възможно е детето ви да се превърне в “послушен” възрастен, който привлича насилници,  изпълнява наставления и задоволява чужди нужди и желание. В немалък процент от случаите жертвата на насилие се превръща в насилник.

На седем години съм и си говоря сам, защото ме е страх, а няма кой да ме чуе. Никой друг не ме слуша. Шептя тихичко: „Откажи се, Андре, просто се откажи. Хвърли ракетата и напусни корта. Влез вкъщи и хапни нещо вкусно. Поиграй си с Рита, Фили или Тами. Поседни до мама, докато плете или реди пъзел. Чудесно звучи, нали? Няма ли да е прекрасно, Андре? Няма ли да е прекрасно никога повече да не играеш тенис?“. Но не мога. Не само защото татко ще ме погне с ракетата, но и нещо дълбоко в мен не ми позволява. Мразя тениса, ненавиждам го от дъното на душата си, но продължавам да играя, удрям топката цяла сутрин и цял следобед, защото нямам избор. Колкото и да ми се иска да спра, не спирам. Увещавам се да спра, но продължавам да играя и животът ми сякаш се върти около противоречието между онова, с което искам да се занимавам, и онова, което всъщност правя, онова което баща ми ме задължава да правя.

Така започва историята на един от най-великите тенисисти – Андре Агаси. Името му ще остане със златни букви в историята на тениса, но големият въпрос е на каква?

Андре Агаси – Източник: Sky Sports

Американецът расте с тираничен баща, обсебен от идеята да направи сина си най-добрия в света. И го прави! Той е негов първи треньор и ярък пример за човек от “старата школа”. Агаси признава в автобиографията си “Открито”, че баща му е упражнявал над него както физически, така и психически тормоз. Андре често споменава, че мрази тениса. Разказва за тийнейджърския си бунт, за провалените връзки, за трудностите в общуването, за депресивните състояния и панически пристъпи. За това как стига до наркотици. Споделя, че в деня, в който покорява световния връх в тениса, не изпитва радост и удовлетворение, усмихва се насила. Признава, че се е чувствал напълно празен и нещастен.

Страшно е, че продължава да има много треньори и родители, които вярват, че да си шампион; да си най-добрият; да изкарваш хиляди, милони, е най-висшият измерител за успех.

Преди време бях пуснала пост в социалните мрежи с въпрос – Какво може да откаже вас или детето ви от спорта? –  отговорът, който се открояваше беше треньорът. Данни сочат, че причина номер едно децата да се отказват от спорта, е именно треньорът. Това е тема за отделна статия, над която в момента няма да се фокусирам. Защо обаче го споменавам? Защото останах изумена от коментарите на млади треньори, поддръжници на “старата школа” и „по-суровия подход“. Според тях това е най-добрият начин за изграждане на шампиони и силни личности. Конкретно се намеси и случаят на Агаси. Според тези треньори няма значение, че той е бил нещастен, депресиран и напълно празен. Това което е имало значение е, че той е бил най-добрият в света! Шампион! Милионер!

Най-вероятно тези треньори са израснали и са били тренирани по същия начин. Не познават друг подход. Това е което са видели, което знаят, което могат. Силно възможно е зад поведението им да се крие собствената им болка и безсилие. Има една много известна фраза:

Не възпитавайте децата си. Те, така или иначе, ще приличат на вас. Възпитавайте себе си.

Децата копират поведението на възрастните, които имат най-силно влияние върху тях, тези които ги заобикалят ежедневно – родители, треньори, учители, роднини.

Как да разпознаете, ако над детето ви се упражнява насилие в спорта

Децата си казват в по-малко от половината случаи, в които над тях се упражнява насилие от треньорите им. Това посочват чуждестранни данни. За съжаление не успях да намеря информация за България. Но както написах и по-рано, в голям процент от случаите, децата премълчават за физическия или психически тормоз, над който са подложени. Основната причина да го правят е от страх – страх от насилника (има случаи, в които децата са заплашвани, че ако кажат, ще им се случи нещо още по-страшно), страх от това, че родителите ще им забранят да тренират любимия спорт, страх, че родителите им няма да повярват на думите им и т.н.

Сигнали, които могат да ви подскажат, че с детето ви се случва нещо:

  • Когато спре да споделя и се затвори в себе си.
  • Когато се изолира от приятелите и средата си.
  • Когато рязко понижи успеха си в училище.
  • Когато периодично казва, че го боли нещо преди тренировка/състезание – корем, глава, не се чувства добре и т.н.
  • Когато започне да плаче или да изпада в истерии преди тренировка/състезание.
  • Когато стане по-агресивно и нападателно.
  • Когато се появат необясними физически белези – синини, рани, подувания и др.
  • Когато се появат чести кошмари.

Разговаряйте с детето си за насилието

Разговаряйте открито с детето си за това какво е насилие. Обяснете му различните форми на тормоз – физически, психически, кибер, който през последните години става все по-актулаен и опасен. Детето ви ще е способно да разпознае насилието, когато е насяно какво представлява. Затова е изключително важно да говорите открито по тези теми с него. Това съветва и световноизвестният професор по неврология Франсис Йенсен, която е и автор на книгата “Тийнийджърският мозък”. Според нея, най-добрият начин да предпазите детето си от опасности, е като говорите открито за тях и му разказвате истински истории.

Целта на тази статията не е да ви плаша, а ди ви запозная по-детайлно с това какво представлява насилието в спорта; до какви последици може да доведете; как да го разпознаете и как да предпазите децата си от него.

Знам, че много родители в стремежа си да предпазят детето си от опасности, умишлено не говорят за тях. Сякаш по този начин отдалечават опасностите от него и те спират да същестуват. За съжаление обаче, игнорирайки дадено нещо, то не изчезва.

Когато детето ви не е запознато с нещо, вероятността да го приеме за “нормално”, е доста по-голяма, отколкото ако то е наясно с това кое е добро и полезно за него, и кое лошо и вредно.

Разговаряйте с детето си за спорта и отношенията между играчи и треньори

Разказвайте му истински истории, както успешни и позитивни, така и за провали, нездравословно поведение, негативни последтвия и т.н. Нека бъде наясно какво да очаква от тренировъчния процес; на какво спортът учи; какво възпитава; какви са правилата; какво е „феърплей“; какви са здравословните отношения между състезатели и треньори, между играчите в отбора. Запознайте го с историята на Майкъл Фелпс, на Юсейн Болт, на Андре Агаси, на Кристиано Роналдо. Днес разполагаме с неограничени ресурси – книги, документани филм, предавания, интервюта. Четете, гледайте заедно, разговарйте.

Един от най-важните въпроси, който да си зададете, когато записвате детето си при даден треньор е – Може ли да оприличите този човек като модел за подражание? Треньорът е ключова фигура в развитето на детето ви. Нека бъде модел за подражание. Подходете много внимателно при избора си. Статията – Как да избере подходящ треньор за детето си – ще ви даде повече насоки. Днес е важен спортът, но утре детето ви ще живее живота си, както днес тренира. Доколко това искате като родители?

За консултация с мен

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *