Ако всички скочат от висока скала, и ти ли ще ги последваш?
Когато бях дете, веднъж попитах майка ми дали мога да отида и да поиграя до реката близо до дома ни. Тя не ми позволи, защото било “твърде опасно”. Аз възразих, казвайки: “Но всички играят там”, което беше самата истина. Тогава мама прибягна до стандартната родителска хватка: “Ако всички скочат от висока скала, и ти ли ще ги последваш?“ Истината е, че да. Този въпрос, който се поставя често от родителите по света, съвсем не е толкова риторичен, както те си мислят.
Тази история е извадка от книгата “Щастливият мозък” на д-р Дийн Бърнет – известен невроучен. Той споделя, че нуждата на човешкия мозък от приемане от страна на другите е изключително дълбинна. Мозъкът иска и се нуждае да бъдем харесвани или поне приемани. Социалната среда е фундаментална за формирането ни като личности. Всички ние сме социални животни и имаме нужда да принадлежим към дадена група от хора.
Защо децата (и не само) правят като всички останали
Д-р Бърнет обяснява, че отсъствието на социално общуване води до дефицити в определени зони от мозъка, отговарящи за преживяването на удоволствие и възнаграждение. Социалното отхвърляне е мощен фактор, който предизвиква дълбоко страдание.
Именно заради това децата (а и не само) правят неща, просто защото всички останали ги правят. Ето защо социалната среда има толкова важна роля. Вашето дете ще иска да прави това, което правят другите деца в средата, която го заобикаля.
Без значение дали другите:
- играят на телефоните си;
- карат велосипеди;
- спортуват;
- рисуват;
- четат книги;
- творят;
- се държат като хулигани;
- бягат от училище;
- ходят по кафета и купони;
- пушат и пият;
- взимат наркотици…
Силата на социалната среда
Вие, родителите сте тези, от които до голяма степен зависи детето ви в каква среда ще израстне. От вас зависи каква детска градина ще изберете, какво училище. Предимно ваше е и решението дали ще го запишете на спорт, на танци, на испански, на програмиране и т.н.
Социалната среда може да направи детето ви наркоман, а може и да го направи олимпийски шампион.
Аз съм израстнала в спортна среда. От както се помня все играя и тренирам нещо. Родителите ми са ме подкрепяли да спортувам, а средата ми винаги е била от спортуващи.
Спомням си как след 7-ми клас не се вписвах в новата си училищна среда. Съучениците ми масово се събираха да ходят по кафета, за да пушат. Имах една единствена приятелка от класа, за другите бях странна и такава си останах. Не ме приеха в компанията им, но и аз никога не съм искала да се впиша в нея. Защото си имах друга среда, в която се чувствах повече от фантастично. Не ми беше интересно да вися по кафетата, да пуша и да се правя на по-голяма, отколкото съм. Не го разбирах. Нямах търпение да свършат часовете и да отида на тренировка. Защото принадлежях на това спортно общество.
Да, аз станах професионален спортист, но имам много познати, които израстнаха в спортни среди, без да се превръщат в професинолани атлети. И спортът помогна в изграждане им като личности. Научи ги да бъдат екипни играчи, направи ги по-социални, по-адаптивни, по-отговорни, по-упорити, по-човечни.
Лично на мен, спортът не ми даде свободно време, в което да мисля за глупости. Не ми даде безпаметни спомени, не ме научи да се отказвам и още много. Повече затова може да прочете в статията – Каква НЕ ми даде спортът. Имам щастието да съм заобиколена от хора, които мислят и вярват, че спортът е едно от най-смислените и полезни неща в живота ни.
Спортът е един от най-добрите и ефективни антидоти на голяма част от притесненията, които имате в днешно време за вашето дете.
