Не познавам човек, който обича да губи, но пораженията, под каквато и да е форма, са неизменна част от пътя ни на развитие. Лично за мен, умението да се справяме с тях, е основополагащо за живота, който ще имаме. Да се научим да се справяме със загубите е труден процес, който изисква време. Процес, в който вие, като родител, имате ключова роля. Споделям ви 5 съвета, с които да помогнете на детето си да преодолее по-лесно загубата на състезание.
1. Не омаловажавайте емоциите на детето си
Започвам с най-важния съвет – не омаловажавайте емоциите на детето си. В никакъв случай не му казвайте: “Това е само един мач”, “Стига плака, това не е краят на света”, “Айде успокой се, другия път ще победиш” и други подобни. С тези фрази му отправяте послание, че това, което чувства не е наред, не е реално. По този начин детето ви, с течение на времето, ще започне да крие и потиска емоциите си, дори да ги отрича. А това е сигурна рецепта за отключване на различни психологични проблеми в бъдеще. Научно доказано е и често е сред водещите теми, за които говорят психолозите. Няма нищо нередно и срамно да се чувстваме тъжни понякога, да ни боли, да страдаме, да изпитваме гняв, да сме разочаровани.
Отлично си спомням как преживявах загубите на състезание. Понякога светът ми рухваше, чувствах се съкрушена, плачех с часове. Изпитвах безсилие, че не мога да върна ситуацията и да отиграя топката по друг начин, за да спечелим. Ако някой от близките ми в тези моменти ми кажеше – “Айде, не бъди повече нещастна, ела да се разсееш и позабавляваш”, то това ме караше да се чувствам още по-зле. Защото по този начин, те омаловажаваха чувствата и емоциите ми.
Представете си, че работите по много важен проект месеци наред и накрая нещата се провалят, не получавате повишението, губите клиента. Ако в този момент някой дойде и ви каже – “Стига се ядосва, ела да пием по нещо, това не е краят на света” или „Какво толкова, това е проста работа“ – как бихте се почувствали?
2. Говорете с детето си
Попитайте го как се чувства, какво изпитва, какво не му е харесало по време на играта, какво му е харесало, от какво е недоволно, от какво е доволно и т.н. Това ще му помогне да назове емоциите си и ще го насърчи да е в контакт с тях, което в бъдеще ще му помогне да ги разбира и балансира по-добре.
3. Слушайте активно детето си
Всички обичаме да говорим и да даваме съвети, но значително малко са хората, които умеят да слушат активно. Затова бъдете родителят, който слуша детето си внимателно. Това ще ви помогне да го разбирате по-добре и да изградите по-близки отношения.
4. Уважавайте личното пространство на детето си
Ако детето ви иска и има нужда да остане само в стаята си, за да изживее негативните емоции от загубата на състезание, уважете решението. Знам, че е болезнено да гледате човека, когото най-много обичате да страда, но детето ви има нужда да мине по собствения си път и само да се справи с болката. Тя и страданието са неизбежна част от живота ни. Няма как да вземете нечии чужди емоции. Когато се опитвате да го направите, вие ограничавате или лишавате човека от собствените му способности и сили. Не подценявайте детето си. Дайте му време да се справи само, ако има нужда. Уважете решението му и го подкрепете. Бъдете там за него, когато е готово да говори.
5. Споделете за позитивите, които сте забелязали
Ако детето ви участва в колективен спорт и по време на мач спре нападението на отбора си, за да подаде ръка на противник, който е на земята, е хубаво да му кажете, че тази постъпка ви е впечатлила. Също така поздравяването на съперника в края на състезание, е жест на уважение и респект, независимо от крайния резултат. Ако въпреки тежката загуба, детето ви е намерило сили да стисне ръката на противника и да го поздрави за победата, не пропускайте да го отбележите като нещо позитивно, което то е направило. По този начин му изпращате важно съобщение за ценностите, които бихте искали да възприеме.
Казано накратко – уважавайте и подкрепяйте детето си
С течение на годините разбрах, че има неща, които не е необходимо да разбираме, но е съществено важно да уважаваме. Най-добрият пример за това, са чувствата и емоциите на другите хора. Всички ние, деца и възрастни, имаме нужда от подкрепа в трудни моменти. Пораженията и загубите – болят. За всеки – по различен начин. Ако искате да помогнете на детето си в преодоляването на този болезнен процес, покажете уважение и окажете нужната му подкрепа, дори понякога тя да се изразява в това – да го оставите само.
