Работата на треньора е да показва грешките

Показване на грешки

Тези дни проведох семинар за треньори, организиран от спортния колеж „Био Фит“, и един от участниците сподели, че работата на треньора е да показва грешките на спортистите.

Замислял ли си се как ще се чувстваш, ако някой постоянно ти казва и показва какво си сгрешил и какво не си направил както трябва? Или може би отлично познаваш това усещане, че все не си направил достатъчно, че правиш нещата не достатъчно добре, че ти самият не си достатъчно добър?

Работя с бивш професионелн спортист, състезавал се на най-високо ниво в България. Бил е изключителен талант, безумно отдаден на спорта, с големи успехи. Радвал се е на слава, известност, пари, уважение. В един момент идва нов треньор (още докато е подрастващ), със същата философия, че работата на треньора е да показва грешките. С подход, който включва ежедневни викове, критика, липса на каквото и да е индивидуално отношение, неспособност да слуша и основен фокус върху грешките и какво не е направено достатъчно добре.

Това е било само началото на края на професионалната кариера на този спортист. Както и началото на лошите спортни резултати. А най-важният резултат днес, е възрастен, който смята себе си за недостатъчно добър – във всичко. Смята себе си за провал. Помни най-вече грешките и неуспехите си. И смята, че каквото и да прави, то не е достатъчно добро. Вярва, че не е стойностен и значим.

За съжаление това е историята на много български спортисти. Включително някаква част и от моята. И ще бъде на още много…

Причина №1 спортистите да се отказват от спорта

Проучвания показват, че причина №1 спортистите (особено деца и подрастващи) да се отказват от спорта, е треньорът.

Проведени са редица проучвания, които сочат, че причина №1 хората да напускат работа е лошият им ръководител. Но ако един служител може да подаде оставка, в професионалния спорт – особено в отборните дисциплини – нещата не стоят толкова просто. Когато спортист подпише 2-3-годишен договор и след това дойде нов треньор, който започне да го „смачква“ – било то умишлено или поради неразбиране на последствията от този подход – възможностите му за избор са ограничени. А още по-страшно е, че ако смени клуба и попадне на същия модел поведение отново и отново, това бавно, но сигурно води до загуба на достойнство и смачкване на личността.

Две от основните човешки потребности

Това са принадлежност и утвърждаване.

Принадлежност – да те приемат такъв, какъвто си в отбора, семейството ти, в класа, в приятелския кръг, в работата ти.

Утвърждаване – нуждата да знаеш, че имаш стойност, че усилията ти се забелязват, че си ценен такъв, какъвто си.

Не всеки ще бъде звезда, но всеки трябва да се чувства важен.
Задачата ми не е да им викам, а да ги науча да вярват.
Сър Алекс Фъргюсън

Ако тези две фундаментални потребности не са задоволени, всичко нагоре по пирамидата започва да страда. Това е основата!

Не познавам човек, който обича да бъде критикуван, овикван и да му се обяснява постоянно какво е сгрешил и не е направил достатъчно добре. Не познавам и такъв, който да се мотивира или вдъхновява да повярва в себе си от подобно отношение. Това смазва – деца, тийнейджъри, възрастни. Нанася психологически травми и изгражда личности, които не вярват, че са стойностни и значими. Това е една от най-големите болки на всички спортуващи, с които работя – многото критика, на която са подложени от родители, треньори, учители, връстници.

Фокусът въврху грешките не подобрява спортното представяне

Точно обратното. Проучвания показват, че когато треньор (родител) казва на спортистите да не грешат, това е сигурна рецепта за грешка. Ще ви дам личен пример. Една година в националния отбор имах треньор, чийто фокус беше върху грешките. Преди да вляза на игрището, той винаги ми казваше:

„Не прави грешка. Не бъркай пасове!“– познайте какво беше първото нещо, което правех? Точно така – грешка! И той ме вадеше на пейката. В клубния ми отбор треньорът имаше различен подход. Не ми казваше да не греша. Не ме вадеше след грешка. И там успявах да разгърна пълния си потенциал. Играех спокойно, уверено, със самочувствие. Бях лидер, капитан на отбора си.

Грешки допускат и най-великите спортисти – Кристиано Роналдо, Леброн Джеймс, Лука Дончич, Новак Джокович, Роджър Федерер, Майкъл Фелпс, Симон Байлс, Микаела Шифрин и т.н. Грешките са неизбежни, те са част от процеса на израстване.

Не крещя – обяснявам. Не обвинявам – търся решение заедно.
Карло Анчелоти

Играчите споделят, че се чувстват чути и подкрепени дори когато грешат.

Висенте дел Боске казва, че никога не е унижавал играч, дори когато е бил под напрежение. Създава среда, в която грешките са част от процеса на растеж. Често може да ме чуете да казвам, че грешките са уроци, те са най-добрите учители. Когато децата прохождат не им казваме „Пак падна, не можеш да ходиш, по-добре не се опитвай, няма да ти се получи!“, нали? Не им режем крилете, не ги смачкваме. Насърчаваме ги да опитат отново и отново.

Каква наистина е работата на треньора?

Наскоро, в един от предишните бюлетини, ти споделих какво отличава великите треньори от останалите. Юсейн Болт го е казал брилянтно в автобиографията си:

Те знаят как да бъдат приятел и ментор за своите спортисти. Както и водач. Те изслушват. Те водят своите спортисти през всевъзможни сложни ситуации на и извън пистата, като травми, лични проблеми и стрес.

Работата на треньора е да помага на спортистите да разгърнат пълния си потенциал. Да насърчава силните им страни, да изгражда увереност, характер, устойчивост. Да ги учи на ценностите, които спортът възпитава – уважение към себе си, към треньора, съотборниците, съперниците, съдиите.
На отговорност, дисциплина, постоянство. Да ги учи, че успехът не е само резултат, а процес – път, в който се учиш, падаш, ставаш, растеш. Работата на треньора е да подкрепя, да вдъхновява. Да бъде лидер, да води чрез личен пример.

И не на последно място – всичко това важи с пълна сила и за родителите. Защото децата търсят принадлежност и утвърждаване най-напред у дома. Именно родителите са първите „треньори“ по изграждане на самочувствие, увереност, сигурност.