Липса на концентрация и фокус
В днешно време става все по-трудно да се концентрираме и да запазим фокуса си върху конкретен обект или действие. Наблюденията ми са, че неспособността да се концентрираме, се превръща в сериозен проблем – за деца и възрастни.
Безкрайно много са примерите от ежедневието ни, в които както децата, така и възрастните, се захващат с дадено занимание, което не съумяват да завършат докрай. Каква е причината да не успяват да го приключат? Разсейващи фактори, които водят до загуба на концентрация и изместване на фокуса.
Логичният въпрос в случая е: Как да подобрим концентрацията си и умението да се фокусираме? А отговорът е доста прозаичен – чрез спорт.
Спортът – един от най-ефективните начини да се фокусираме
Спортът е един от най-ефективните начини да подобрим концентрацията си. Също така, поне според мен, е и един от най-приятните, лесни, забавни и не на последно място – социални начини за развиване на това умение.
Технологиите – новата реалност, която разрушава връзките ни
Колкото и ползи да има от бързоразвиващия се технологичен свят, в който живеем, истината е, че той завладява вниманието ни и разрушава връзките ни.
Даниел Голман споделя в книгата си “Фокусът”, че през 2006 г. в речника на американците влиза нова дума – “pizzled” – комбинация от “puzzled” (озадачен) и “pissed” (ядосан). Тя означава чувството, което обхваща хората, когато човекът, с когото са в момента, извади своя телефон и започне да чати/говори с друг, да скролва и т.н. Преди 15 години хората се чувстваха обидени и възмутени в такива моменти. Днес това е нещо обичайно.
Днешните деца растат в една нова реалност, в която се настройват повече към машините и по-малко към хората – в сравнение с когато и да било в човешката история. Според Голман това е обезпокоително по няколко причини.
Първо, социалните и емоционалните връзки в мозъка на детето се учат от контактите и разговорите с всеки, когото то среща в течение на деня. Тези взаимодействия моделират мозъчните връзки. По-малкото часове, прекарани с хора – и повечето време с поглед, вперен в дигиталния екран – вещаят дефицити.
Пристрастяване към дигиталния свят
Дигиталните занимания са за сметка на непосредствения контакт с реални хора. Представителите на новото поколение може да са факири на клавиатурата, но са крайно непохватни лице в лице, когато става въпрос за разбирането на нечие поведение. А това от, своя страна, води до изолация и виртуална самота.
В най-крайния вариант някои азиатски страни разглеждат интернет пристрастяването – към игри, социални медии, виртуални реалности – сред младежта, като национална здравна криза, изолираща младите.
Пристрастяването към дигиталния свят съвсем не е за подценяване. Изследвания на мозъка разкриват промени в невронната система за възнаграждения по време на игри, подобни на промените, откривани при алкохолици и наркозависими.
Наскоро ми разказаха как се “гледа” и “забавлява” едно почти 3-годишно дете – с филмчета по 3 часа на компютъра. Повече за вредата от екраните и нуждата на децата, споделя монтесори педагогът Николета Николова.
„Изнервящото усещане“, когато от известно време не сме си проверявали Фейсбук-а
Загубата на концентрация сред възрастните също си има своята цена. Неспособността да устоим на желанието да си проверим Фейсбук-а, вместо да се фокусираме върху човека, който ни говори, води до онова, което социологът Ървинг Гофман, нарича “отдалеченост” – жест, който казва на другия човек: “Не ме интересува” онова, което се случва тук и сега.
Различни хора на високи мениджърски позиции признават, че когато не си проверяват телефона известно време, ги обхваща едно “изнервящо усещане”. Изследвания показват, че средностатистическият потребител преглежда телефона си около 262 пъти дневно.
Умението да завършим започнатото, както и разбирателството с други хора, изискват внимание – фокусиране. Необходимостта да положим усилие, за да постигнем подобни човешки моменти, никога не е била по-голяма, предвид океана от разсейващи фактори, в който плуваме всекидневно.
На помощ идва спортът
И тук на помощ идва спортът. Спорт под каквато и да е форма – тенис, плуване, баскетбол, бягане, футбол, бойни спортове и т.н. Спортът ни учи да бъдем ТУК и СЕГА. Няма как да играем футбол, ако не сме фокусирани в това, което се случва на терена, най-малкото, защото топката ще ни удари. И може да ни счупи носа…
Не е необходимо всички да се превръщаме в професионални спортисти, нито да правим децата си такива. Спортът изисква вниманието ни. За да ударим добър форхенд удар, е необходимо да сме концентрирани в ситуацията на корта – в топката, да преценим с каква скорост лети тя към нас, как да се нагласим, за да я ударим най-добре, къде да се позиционираме и т.н.
Едно от най-големите преимущества на спорта е, че той увлича. Грабва вниманието ни все по-силно и без да се усетим – ние вече горим в него, напълно концентрирани и отдадени на момента. Спортът безспорно е един от най-приятните начини да подобрим концентрацията си, научавайки се, без кой знае какви усилия, как да запазим фокуса си върху определена ситуация/действие.
Научим ли се да запазваме концентрацията си за по-дълго време, то ние ще бъдем и много по-успешни във всяка една сфера от живота си.
Спортът създава и сближава общества. Спортът помага изключително много да подобрим социалните си умения. А всички знаем, че умението да комуникираме добре, ни отваря много нови хоризонти. Спортът ни прави и по-отговорини. Спортът е фокус! А фокусът ни прави по-щастиви и по-успешни в живота. Защото животът е това, което ни се случва ТУК и СЕГА.
