Какво е отговорност
Нека първо изясним какво е тговорност. Според тълковния речник отговорност означава – съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Лично за мен, отговорността е една от водещите ми ценности.
- Ценност, която ми говори много за човека сещу мен.
- Ценност, която отстоявам на доста висока цена – множествено убити нервни клетки.
- Ценност, която недоумявам как е възможно, за повечето хора, да не значи абсолютно нищо.
- Ценност, която за съжаление, в днешно време, срещам все по-рядко.
- Ценност, за която съм безкрайно благодарна на спорта, че е възпитал в мен.
Примери за отговорност от личния ми опит в спорта и подходящи аналогии за отговорност извън спорта:
Пример 1:
Отговорност е да кажа, че ще отиграя последното нападения в баскетболен мач, да не успея да вкарам кош, отборът да загубим и аз да имам куража да понеса последствията.
Аналогия на тази ситуация в неспортния свят – да поемеш даден проект, да кажеш, че ще се справиш, да се провалиш с него и да можеш да понесеш последствията си, а не да обвиняваш Иванчо, Марийка и сие за неуспеха ти.
Пример 2:
Отговорност е да отида навреме за тренировка. Имала съм хиляди тренировки и никога не съм закъснявала за нито една. Без значение от обстоятелствата. Същото важи и за стотиците мачове, които съм изиграла. В главата ми просто никога не е съществувала опцията да закъснея. Може да съм 1 час по-рано, но съм там в уречения час, готова за тренировка или мач.
Аналогия на тази ситуация в неспортния свят – да си навреме за работа, интервю, семинар, среща с потенциални нови клиенти и т.н.
Пример 3:
Отговорност е да отида на състезание, въпреки негативни обстоятелства, а не да се отметна в последния момент и да предам съотборниците си.
Аналогия на тази ситуация в неспортния свят – да отидеш на среща/презентация, която си обещал да водиш, за да не злепоставиш колеги/партньори/началници.
Убедена съм, че всички се сещаме за достатъчно много примери от неспортиня свят, в които хората ежедневно показват безотговорност – закъсняват, отменят срещи в последния момент, не се появяват на предварителна уговорка, не поемат отговорност за действията си, обвиняват другите и т.н.
Какво се случва, когато закъснееш за тренировка или състезание
В спорта, ако случайно закъснееш за тренировка, първо:
- това е вид неуважение спрямо треньора ти, спрямо съотборниците ти и спрямо теб самия.
- и второ – говори за твоята лична мотивация и за това колко сериозно се отнасяш към конкретното занимание.
Какво се случва, ако закъснееш за състезание?
- Ако си в индивидуаен спорт вероятността да го загубиш служебно, е доста голяма
- А ако си част от колективен спорт, в най-добрия случай – прояваваш неуважение към целия ти отбор, а в най-лошия – ги предаваш и е възможно да загубите служебно.
Усилията, които си вложил ти, които са вложили всички, месеците наред в тежки тренировки, отиват на вятъра, защото ти “просто” си закъснял.
В пълна сила важи същото и за неспортния свят. Представи си ситуация, в която работиш с колегите си по нов проект, който ще бъде представен на нов потенциален клиент. Готвите се месеци наред усилено и когато най-после идва моментът на истината – презентацията пред клиента, която трябва ти да водиш, ти закъсняваш… Налага се да започне някой от колегите ти, които не е толкова навътре, няма толкова добри презентаторски умения и вие губите клиента.
Затова, ако от ранните ти години си възпитан с отговорност, то тя продължава и като възрастен. Продължава и извън спорта. Тя става част от теб.
Безотговорността обвзела корпоративния свят
Когато влязох в корпоративния свят, бях в тотален шок от това, с което се сблъсках.
Почти никой от колегите ми не идваше навреме за работа. Закъснения с по половин час и отгоре бяха нещо напълно нормално. Преди срещи с клиенти, колегите ми си пушеха и водиха високоинтелектуални разговори, вместо да се подготвят за въпросната среща. И по-лошото – съвсем спокойно се включваха на срещата с 5-10 минутно закъснение. А още по-фрапиращото за мен бе, че никой от по-висшестоящите не им правеше забележка. Със същото подобно спокойствие колегите ми не си спазваха крайните срокове. Някои от тях искаха от мен, буквално в последния възможен момент, да им помогна, защото не смогвали.
Отне ми няколко години, в които се опитвах да се боря с въпросната ценност – отговорността. Но битката ми бе напълно безсмислена, защото тази ценност липсваше. А аз нямах абсолютно никакъв контрол над тези хора и ситуации. Единственото, което успях да постигна, е да “прегрея” и да намеря ново място, на което да се отнасят малко по-уважително към отговорността.
Какво пропускат безотговорните хора
С течение на времето, навлизайки все по-дълбоко в неспортния свят, започнах да разбирам, че отговорността е рядко срещано явление в обществото ни. Както и това, че огромна част от хората, никога не са спортували. И тези хора изобщо не си дават сметка, че:
- Ще закъснеят за срещата на живота си, ако вече не са го направили…
- Ще закъснеят за мечтаната си работа.
- Ще пропуснат любовта на живота си.
- Ще пропуснат бленуваното увеличение.
- Ще пропуснат събиране с приятели.
- Ще закъснеят за важна среща с приятел, който има нужда от тях.
- Ще пропуснат приятел.
- Ще пропуснат първите думи на детето си.
- Ще закъснеят за рождения ден на партньора си.
- Ще пропуснат изгрева и ще закъснеят за залеза.
- Ще пропуснат „късмета“ и ще закъснеят за щастието.
Просто защото са безотговорни към другите, без да осъзнават, най-вече, че са безотговорни към самите себе си.
