Депресията е напълно истинско състояние на психичното здраве. Нещо повече – тя е обявена за болест от СЗО (Световната здравна организация). Темата за нея нашумя в света на спорта покрай отказа на Наоми Осака да дава пресконференции. И последвалото шокиращо разкрието, което напарви, че страда от присътпи на депресия още от 2018 г. Месеци по-късно, когато се яви на задължителната си пресконференция след победа – Наоми бе умишлено провокирана от журналист, разплака се и напусна залата за среща с медиите
Доста се изговори и изписа покрай отказа на Осака да говори с журналистите. Голяма част от спортния елит се изказа в подкрепа на японката, друга – срещу нея.
Като цяло темата за психичното здраве, поне в България, е все още тема табу. Ние, хората, изказваме мнението си пречупено през нашата призма. На базата на нашия опит, на базата на нашите знания или незнания. На базата на нашата интелигентност или невежество. На базата на нашите вярвания или на тези, които са ни втълпявани.
Не харесвам Осака, но в конкретната ситуация напълно я уважавам и подкрепям. Защото самата аз съм се сблъсквала с депресията.
Счупен крак – „О, милата!“, счупена душа – „Нищо ти няма!“
Когато си със счупен крак и си в гипс, това предизвиква мигновена съпричастност и емпатия във всеки. И на никой дори не би му хрумнало, да те накара да стъпиш на крака си, камо ли да вървиш. Но ако душата ти е счупена, то тогава всеки ти казва – “Стегни се! Не се глези! Какво пък толкова е станало, всичко си имаш. Не бъди такава лигла. Всичко е наред. Ох, не драматизирай! Айде, айде, нищо ти няма. Пийни една ракия. Ще ти мине. Просто се наспи.”
Ако ти е счупен крака и “просто се наспиш”, на другата сутрин кракът ти няма с магическа пръчка да се е оправил. Ще му е необходимо доста повече време. Ще му е необходимо спокойствие, ще са необходими грижи, ще е необходима рехабилитация.
Била съм със счупен крак, два месеца в гипс, целият крак. След като ми свалиха гипса, кракът ми просто увисна. От него нищо не бе останало. Дълги седмици не можех да го помръдна, да стегна мускула, камо ли да стъпя на него. Бяха ми необходими месеци рехабилитация, за да се възстановя.
С душата на човек е същото. Страдала съм от депресивно състояние и съм била със счупена душа. Само че тази фрактура остава невидима за хората. А когато човек се осмели да говори за нея, да сподели как се чувства или просто да си признае, че я има, то той бива пренебрегван от останалите и често – подиграван.
Когато някой спортист се контузи – всички са безкрайно загрижени и му пожелават бързо възстановяване. Но когато контузи душата си – става обект на засилено внимание и започва да получава провокации и подигравки. А точно тогава, би трябвало да получи дори още повече уважение, респект и време, за да се справи с душентата си травма. Защото психическото здраве и също толкова важно, колкото е физическото.
Чувствате ли се неразбрани от останалите
Само този, който не е бил там, не знае какво е. Много по-интересно и забавно е да се обсъжда живота на другите хора, и да се хвърлят обвинения и подигравки по тях.
- Когато душата ти има фрактура, да застанеш пред непознати, които те разпъват на кръст, е доста мазохистично.
- Когато душата ти е счупена, тогава ежедневните дейности, изведнъж се превръщат в нещо свръхтежко, за което се налага да полагаш кански усилия.
- Когато душата ти има фрактура всяка една среща и разговор с непознати или познати, те ужасява. Защото ти имаш нужда от спокойствие, от позната и защитена среда.
- Когато душата те боли, не искаш дори да разговаряш с най-близките си. Защото много често те тотално не те разбират, а това допълнително усилва болката в душата ти. Не разбират, че душата ти има нужда от време, спокойствие и грижи, за да се възстанови, точно както счупения ти крак.
Безкрайно тъжно е всички да подскачат около теб, когато си със счупен крак – да те обгрижват, да ти направят супа, да ти донесат любимата книга, да са насреща да си поговорите и т.н. Но когато душата ти е счупена – да получаваш снизхождение, пренебрежение и подигравки.
Мислите ли се за луди или слабохарактерни
Вярвам, че всеки един човек в депресивно състояние и тревожност се е питал и притеснявал дали не е луд, или прекалено слабохарактерен. За съжаление има немалко примери, в които хората просто не издържат и прибягват до по-крайни “решения” на счупената си душа. Депресията е водещата причина за нетрудоспособност в световен мащаб, като последните години е изпревалира дори рака.
Не сте луди, нито слабохарактерни. Напълно нормални хора сте. Никой не е застрахован от психични болести, неразположения и тревожности. Да потърсите професионална помощ, когато душата ви страда, не е лудост, нито признак за слабост. Точно обратното – признак за сила и смелост е. Счупената душа /депресията н по-тежки форми/ има нужда от специалист, грижи и време, за да мине, точно както и счупеният крак.
