Умението да се учиш е най-големият талант в живота – това са думи на един от най-добрите тенис треньори в света – Тони Надал, чичото на великия Рафаел Надал.
До колко години растем
Растем до около 20-годишна възраст. Тогава достигаме своя костен пик. Много хора живеят в заблудата, че след като завършат университет, горе-долу на същата възраст, смятам, че са приключили с растежа в този живот.
Природата, а и те, разбира се, са си свършили работата – станали са възрастени хора, които няма накъде повече да растат, изучили са се, имат висше образование и край на растежа. Вече няма нужда да учат и да се развиват. Сега ще си живеят живота.
Да се учиш и развиваш на „стари години“
Последните дни имах два интересни разговора, които силно ме впечатлиха, провокирайки в мен желание да напиша тази статия.
- Видях се с една дама, която е на 50-годишна възраст и ми каза, че миналата година е завършила две магистратури. Сподели ми, че се е притеснявала какво ще си кажат младите за нея. И не, не си е купила дипломата, а е положила кански усилия, за да завърши. Няма да навлизам колко трудно й е било, защото акцентът на статията е върху нещо друго.
- Няколко дни по-късно се видях и с една приятелка, която ми сподели, че майка й наскоро е изкарала докторантура. Разказа ми, че и тя е била притеснена какво ще си помислят младите, особено тези, които я познават. Дори е изпитвала срам, “че на дърти години” ще се изложи.
Въпреки притесненията си, тези две дами намират сили и завършват успешно. Тъжно е обаче, че има стотици други хора, които поради тези предразсъдъци, не намират сили дори да започнат. Имат желание да направят нещо, да се запишат да учат, да си довършат образованието или да изкарат допълнителна степен, но заради общественото мнение – не го правят.
Тъжно е как масово хората си мислят, че това е проява на слабост. А още по-тъжно е когато самите ние започнем да живеем с тези ограничаващи вярвания. Лично за мен това категорично не е проява на слабост. Проява на сила е. На непримирим дух. На воля. Проява на най-големия талант в живота – умението да се учим.
Тези две дами, вместо да се притесняват, трябва да се гордея от себе си и от силата, която притежават. Те могат да бъдат само за пример и вдъхновение. А когато имаме повече такива примери, тогава и самите ние ще имаме повече увереност да се запишем на кулинарния курс, който винаги сме искали. На обучението по дизайн, за което копнеем. Или ще съберем смелост да изкараме висше образование и да се преквалифицираме в сфера, за която винаги сме мечтали.
Моят опит с „позъкаснялото“ учене
Ще завърша с един личен пример. Почти цял живот съм играла професионално баскетбол. На 30 години започнах да играя тенис, никога преди това не бях хващала ракета. Записах се на няколко различни тенис обучение – от най-добрите тенис треньори в света. Един от тях е именно Тони Надал. Започнах да тренирам и с различни треньори, за да мога да науча от всеки по нещо. Започнах и да чета повече книги и материали за тенис.
Някои от големите тенис “разбирачи” не си спестяват жлъчните коментари – объркала съм се, да си гледам баскетбола, нищо не разбирам от тенис и т.н. Това не ме интересува, не си губя времето нито с такъв тип хора, нито с подобни коментари, игнорирам ги. И знаете ли защо? Защото аз правя нещо, което обичам. И научавам все повече и повече нови неща. А смисълът на живота е точно в това – да правим неща, които обичаме, които ни носят радост, удовлетворение и щастие. Не плащам данък обществено мнение. Вие също! Затова не се притеснявайте да правите това, което искате, което ви доставя радост. Да учите това, което ви е интересно. Да се развивате. Да направите мозъка си по-голям. Защото на височина може да растем до около 20-годишна възраст, но на акъл – цял живот.
