Кой е Кирил Райков
Кирил е човек отдал живота и сърцето си на спорта. Енергията, която притежава и излъчва, е толкова зареждаща, че може да вдъхнови и най-големия ленивец да стане от дивана и да се размърда.
Кирил е шампион на България и Норвегия по баскетбол. Завършва бакалавър специалност “Треньор по баскетбол” и магистър “Кондиционна подготовка”. Също така е сертифициран треньор по кондиционна подготовка и силови тренировки за отборни спортове към университета на ФК “Барселона”
Един от най-впечатляващите му успехи, поне за мен, е неизменното му участие, през последните години, като главен кондиционен теньор на баскетболния лагер за деца на “Найк” в САЩ. Кирил е имал привилегията да се докосне до най-добрите в света и да пренесе научено в България.
Благодарение на дългогодишния си опит като състезател и треньор по баскетбол, той създава международния камп Tha Jam Camp. Кирил е основател и на 2sportforlife. Това е една от най-бързо развиващите се спортни организации за индивидуални и групови тренировки на спортисти, деца и възрастни.
Каква е неговата мисия и как да се мотивираме да тренираме, разберете от разговара ни.
Разговорът ми с Кирил
Може ли да отличиш едно нещо, което научи от лагерите на „Найк“ в САЩ?
В Америка винаги научавам по нещо ново. Изминаха вече 10 години откакто стартирах. Там положих основата си, натрупах безценен опит и благодарение на това, успях да пренеса наученото и да създам свой международен баскетболен камп – The Jam Camp.
Разбира се, кампът е пречупен през моята призма и е целенасочен към физическата подготовка и техническите основи в баскетбола. Вече 4-та година идват деца и треньори от цял свят. Преди две години главният треньор на “Найк” беше в България като специален гост треньор.
Каква е мисията на 2sport4life?
Мисята на 2sport4life е да обединим хората към един по-активен и здравословен начин на живот. Най-важното е да има позитивна атмосфера, разбира се, положителни резултати, и по пътя да срещнем колкото се може повече хора с една обща мисия и философия – да бъдем здрави, активни и да се радваме на живота.
При нас идват всякакви хора – млади, възрастни, спортисти, не толкова активно спортуващи, българи от цял свят, чужденци. Искаме да създадем една общност, в която всеки да помага на другия.
Как да мотивираме днес децата да спортуват, след като има толкова други по-лесни изкушения?
За мен най-добрата мотивация е личният пример. И ние, като родители, трябва да даваме личен пример, за да може децата буквално да копират това, което правим.
Доказано е, че визуално, едно дете, много по-лесно възприема, отколкото вербално. Когато ние тренираме, даваме ясен пример на детето и най-естественото нещо е – то да ни копира.
Нашият син е на 4 години, да, говорим му, но личния пример е ключов. Това че сме активни, тренираме, грижим се за здравето и се храним пълноценно, това за мен е най-добрата мотивация, която може да накара децата да започнат да спортуват.
Коя е най-голямата грешка, която си допускал преди състезание?
Според мен всяка една грешка е поправима по време на състезание. Баскетболът не е индивидуален спорт и съотборниците ти винаги могат да те покрият в дадена ситуация.
Дори и психологически да имаш някаква предстартова треска, по време на самото състезание, минаваш на автопилот и общо взето там нямаш време да мислиш, а действаш. Това което си тренирал през годините, се прилага автоматично.
Какъв съвет би дал сега на 20-годишното си „Аз“?
Ако върна лентата назад и видя 20-годишния Кирил Райков, бих го ударил по рамото, казвайки му – “Браво! Продължавай в същия дух и не се отказвай.”
Защото пътят, който съм изминал, ми е помогнал с плюсовете и минусите, с паденията и възвишенията. Така че, каквито и съвети да дам, ако се опитам да променя житейския си път, няма да съм същия сега.