Позабравена мечта…
Имам периоди, в които просто позабравям да мечтая. Потънала в рутината на ежедневието. „Сега“ не е моментът. Все се намира нещо непредвидено, което да ми обърква плановете. Поредното оправдание, поредното отлагане. Поредното неосъществено желание… Понякога ми се е искало да зарежа всичко и да замина. Спонтанно. На някое прекрасно място. Да направя нещо, което много обичам. Нещо, за което все не намирам време.
Защо да не го направя
Пръвата аларма, която се включва, е тази на отговорността. Отговорността пред семейството ми, в работата ми… Сякаш нося отговорност за целия свят, който без мен, няма да оцелее няколко дни.
Вярвам, че много от вас живеят в този балон. И тук ще си позволя да кажа, че ако го спукате, най-вероятно това ще се окаже едно от най-добрите решения, които сте взимали за себе си.
Следващата аларма – няма с кого да замина. Всички са заети (или нямат възможност). Трудно се намира някой достатъчно луд, като мен, който да зареже всичко и да тръгне. Прокрадва се мисълта, че мога да го направя сама и започвам един вътрешен диалог със себе си:
– Сама!? Като лудите.
– Е, защо не? Толкова хора пътуват сами. Мога да опитам и аз.
– Теди, ти да пътуваш сама!? О, моля те!
– Какво пък толкова? Ще се запозная с нови хора.
– Да, най-вероятно с такива, от които в нормални обстоятелства ще бягаш с 200 от тях. С тази разлика, че ще си сама в друга държава…
– Ох, добре…
– Ще го направиш някой друг път, с някой от твоите хора. Така ще е много по-пълноценно и зареждащо. Сега просто не е моментът.
– Да… – въздишам тъжно.
Как взимаме решения
Обикновено взимаме решения, водени от страх или от любов. Хората като цяло сме уникални експерти в оправданията. Към причините за безкрайните оправдания, бих включила и мързела. Повече за оправданията може да прочетете тук. Да излезеш от комфортната си зона изисква усилие. А кой иска да му е трудно?
Федерер – митично същество от друг свят
Винаги съм говорила с огромно страхопочитание за Федерер. Сякаш е някакво митично същество, което съществува в един друг свят, но не и в моя. Непрестанно се чудих какво ли е да го гледаш на живо? Какво ли е чувството да си част от тази невероятна атмосфера? Какво е усещането в гърдите ти да чуваш грохота на препълнения корт?
Казвала съм на всеослушание, че ще съм най-щастливия човек, ако можех да го видя на живо и да присъствам на един негов мач. Но никога не съм вярвала, че е възможно. Беше ми в графата – сюрреалистично.
Да получиш проблясък…
Един ден мисълта, че мога да гледам идола си на живо, просто ме удари по главата. А това стане ли – няма сила, която да промени намеренията ми. Идеята ме осени след откритото първенство на Щатите. Знаех точно на кой турнир искам да отида. Дестинацията ми беше Лондон, а годината – 2017. Вярвам, че в сърцата ни тази година ще остане по-специална. Лично за мен, тя бе изпълнена с много вълшебства.
Как се роди идеята
Ще започна с малко предистория. Преживявах по-труден период, който започна лятото. Имах крещяща нужда да направя нещо за себе си. Този път за себе си, а не за другите. Имах нужда да не се съобразявам с никого, както и да се отскубна от оковите на отговорността.
Запитах се какво най-много обичам да правя? Отговорът беше повече от очевиден – да гледам Федерер и да пътувам. Следващият въпрос беше: „А защо не го направиш?“
Мълчание… След известна пауза се запитах отново: „Защо наистина не го направиш, Теди?“ Мислите започнаха да галопират в главата ми. След известна борба между рационалния и емоционалния ми мозък, любовта взе превес.
Начало на проучването
Отворих чичо Гугъл и започнах проучване – самолетни билети, хотели, airbnb. И най-вече, исках да знам цените на вълшебните пропуски за О2 Арена. Дяволчето отново се обади: “Няма да ходиш сама, нали? Не можеш да пътуваш сама. Не го прави! Друг път ще отидеш с някой от твоите хора.”
Имах някакво странно усещане, което изпитах за първи път. Исках да се насладя на този момент… сама. Нов проблясък! Един от най-близките ми хора замина да живее в Англия преди няколко години. Не в Лондон, но само на няколко часа оттам.
Планът, който се заформяше в главата ми, предизвикваше все повече еуфория. Събота и неделя ще се видя с моята приятелка в Лондон и след това ще се отдам на тенис. Заля ме вълна от емоции. Насторението ми се приповдигаше все повече и повече. Започвах да мечтая все по-смело.
Гришо се бе класирал за първи път на финалния мастър. Ако имах късмет можеше да гледам мач между него и Федерер. Тази мисъл ме накара да настръхна цялата.
Дълбоки анализи…
Разглеждайки билетите за турнира, започнаха едни дълбоки анализи – кога е най-логично да играе Федерер. Каква е вероятността с Григор да се паднат в една група и т.н.
Върнах години назад, за да проверя кога е стратирал Фед. Не ми се струваше логично да играе първи мач, независимо че се падаше неделя. Все пак си е извоювал праймтайм повече от десетилетие.
Целодневните билети бяха свършили. Реших да се подсигуря, като си взема билети за неделя и понеделник вечер. В която и група да се падне, няма как да не го видя. Казах си тогава… Успях да намеря билети, които ми струваха около 100 паунда единия. По онова време още нямах никакъв опит с тези неща.
Местата и за двата дни бяха много високо в залата. Както майка ми обича да казва – горе при звездичките. След като й споделих щастливата новина, тя ми подари бинокъл. Падам си малко кьорава. От 10 годишна съм с очила и тя някак си ме убеди, че нищо няма да виждам от толкова високо. Но за мен единственото, което имаше значение е, че щях съм част от тази приказна атмосфера. Федерер щеше да е от плът и кръв на корта пред мен, или по-точно казано – под мен. 🙂
Време е за действие
Бях толкова щастлива. Направих първата стъпка. Имах най-важното – билети за финалния турнир на 8-те най-добри през годината. На едно място Федерер, Надал, Гришо… Ехаааааа!
Купих набързо и самолетните билети. Пристигане в събота сутрин и връщане – вторник привечер. Полетите бяха изненадващо евтини. Взех билети с Райън еър до Стансед. Оттам с автобус за 1 час и щях да съм в Лондон. Оставаше само да си намеря подходящо местенце за отсядане.
Отворих отново airbnb. Последните години го преоткрих. Филтрирах зоната около О2 и започнах да разглеждам. Невероятен апартамент прикова вниманието ми, а домакините бяха super host. Отзивите за тях бяха просто невероятни. Беше решено – това е! Вече имах всичко необходимо за така мечтаното пътуване. Една мечта се превръща в цел, когато се изготви план и се предприеме действие.
Щастието е в пътуването, а не в крайната цел
Обожавам чувството на вълнение и очакване. Обожавам подготовката – планирането и организирането. Трепетът, който ме залива е неповторим. Обичам да се наслждавам на пътя, докато стигна целта. Така ежедневието ми минава по-лесно, положителният заряд от емоциите е толкова силен. Минавам като валяк през всички камъчета, изпречили се на пътя ми. Заливам със светлина и усмивки всички около себе си.
Дяволчето копнее за внимание
Разбира се, има го и момента, в който дяволчето ми напомня, че често плановете се провалят… Броени дни преди дългоочакваното събитие му позволих да вземе превес над мен.
Първо получих и-мейл, че единият ми полет е анулиран. Тогава започваха проблемите с ниско тарифните компании и много дестинации просто отпадаха. За щастие тази задача бе бързо решена. Имаше по-ранен полет и успях да си сменя билета за него. Оставаше ми надеждата, че няма да има и други подобни изненади.
Уви, надеждата ми бързо бе убита…
ШОК!
Най-големия шок изживях два дни преди да замина. Жребият, който чаках с нетърпение. Надал трябваше да играе в неделя, но заради контузията му размениха групите. Така Федерер ще открие турнира и ще играе в неделя – първи мач. Само напомня, че аз имам билет за вечерния мач.
Ако Надал не беше контузен и не бе помолил за още един ден почивка, то Федерер щеше да играе понеделник вечер. Точно както го бях планувала. Да, но не… Ами сега? Това не можеше да ми се случва, не можех и да спра напиращите сълзи от очите си. В официалния сайт на турнира отдавна нямаше билети.
Някак си успях да се “докопам” до безценен пропуск от един “по-криминален” сайт. Така наречените посредници, които препродават билети. А те свършваха буквално като топъл хляб. Виждах един наличен и докато го избера – той вече бе продаден. Всичко ставаше толкова бързо, че нямах възможност дори да видя къде ми е мястото, и защо билетът е почти 2 пъти по-евтин от първите два, които си взех горе при звездичките.
Когато получих потвърждения по и-мейла си, най-напред видях, че мястото е невероятно – в долната част на залата, централно. Само няколко реда зад пейките на играчите. Уау! Не вярвах на очите си. Но нещо не ми се връзваше. Отворих билета и го заразгледах внимателно. Не мога да ви опиша ужаса, който изпитах, когато видях думата – „child“…
Повече налични билети нямаше, не и в онзи момент. Еуфорията от необикновената година на най-великте в този спорт, бе завладяла тенис света.
Билети чрез посредници
Тези сайтове препродават билетите на доста по-високи цени. Това не е пробелмът в случая. Уловката е, че има възможност даден билет да бъде дублиран. И по този начин се получава едно състезание – който стигне първи в залата, той ще гледа тенис на живо.
Хвърлих всички сили, за да разреша и тази задача
Опитах всичко, което бе по силите ми. И-мейли, телефони, моите хора в Англия и те се активизираха. Но нищо не можеше да се направи… За да се надгради билета, трябваше да го направи собственикът. Човекът, който първи го бе купил от официалния сайт на турнира. Е, това беше като да търсиш игла в купа сено. Разполагах с две имена и нищо повече – мисията невъзможна.
Бях съкрушена. Оставаше ми само надеждата, че чудеса се случват…
