Ники Илиев
Вярвам, че Ники Илиев не се нуждае от представяне.
Всички сме запознати с професионалното му амплоа. Затова, сега няма да се фокусирам върху филми, нито върху доказаните му качества в тази сфера.
Това, което силно ме впечатли в него, са чисто човешките му качества.
Неща, които рядко ще срещнете в интернет из безбройните материали за Ники Илиев.
Наскоро изслушах историята на Ники в подкаста Свръхчовекът с Георги Ненов: Ники Илиев – търсете възможност във всяка негативна ситуация.
Пътят, който е изминал, начинън, по който го е направил, мирогледът му за живота, думите му, докоснаха дълбоко душата ми.
Една от големите страсти на Ники е кикбоксът. Какво му дава този спорт и как му помага в живота, ще разберете от разговора ми с него.
Разговорът ми с Ники
Какво ти дава кикбоксът?
Колкото и да е странно, ме учи да съм активен и отпуснат едновременно. Най-добрите спаринги ми се получават, когато съм напълно в момента, не мисля за преди и след, тялото ми е съвсем отпуснато и го стягам само в момента на удара.
Уча се да използвам това в стресови ситуации и все едно забавям времето. Или по-точно вместо да се панирам и замръзвам, виждам възможности. Дава ми и гъвкавост, и сила, разбира се.
Намираш ли прилики между кикбокса и режисирането на филми?
Да, със сигурност. Това, което споменах, режисирането е доста стресова работа, защото контролираш или по-точно водиш много хора едновременно и често нещата се объркват.
Трябва да си доста уравновесен и спокоен, за да продължаваш и да си този, който успокоява всички, и знае какво прави.
Ако покажа, че съм стреснат или уплашен няма да ме слушат. За това дисциплината на самоконтрол е много важна.
Какво те мотивира да тренираш, когато нямаш желание?
Създавам си навик и желанието не е толкова водещо. Когато навикът е добър, в един момент разбираш, че да не направиш нещо е много по-зле отколкото да го направиш.
И желанието се появява. Знам, че винаги когато пропусна тренировка след това се чувствам по-зле.
Също така, в момента се готвя за филм и знам, че трябва да съм в най-добрата си възможна форма.
Когато се сетиш, че филмите остават завинаги решаваш, че е добре да дадеш всичко, което можеш.
Откъде черпиш вдъхновение и въображение за сценариите, които пишеш?
От нещата, които ме вълнуват като човек. Опитвам се всеки сценарий да изразява мен и настина важните за мен неща в този период.
Също така, ме вдъхновява музиката, пътуването, други филми и разходките с кучето.
Но ако трябва да съм честен, писането също вече ми е навик. Ако пиша само когато имам вдъхновение, значи не съм професионалист.
Затова, като дойде време да пиша нов филм, пиша всеки ден, по-точно всяка сутрин от 6 до 8:30. Така историята е постоянно в съзнанието и подсъзнанието ми и вдъхновението няма къде да ходи.
Ако приемем, че съдбата е най-добрият сценарист, коя спортно-човешка история най-силно ти е повлияла и защо?
Може би тази на Мохамед Али. Освен заради качествата му като боксьор, но заради борбата му за равенство, както и ораторските му способности.
