Бяхме в Италия с национлния отбор. Играем мач, с бели екипи, а на мен точно в този момент е решило да ми дойде. Усещам как белият ми екип става на червени петна. Моля треньора ни за смяна. Той ми отказва. На полувремето, в съблекалнята, аз не му мълчах. Казах му някои неща, които не му харесаха. По-късно, на летището, докато чакахме полета за България, той събра отбора и съобщи, че няма да пътувам за предстоящото Европейско първенство.
В онзи момент не се провали тялото ми, нито аз – провали се системата, едно старо разбиране за възпитание, което учи на подчинение, но не и на уважение.
В спорта всички говорят за болка, усилие, дисциплина. Но когато стане дума за женския цикъл, изведнъж настъпва мълчание или или се чува подигравателен смях. И коментари от рода на: „О, сигурно си в онези дни“, „Леле, колко е нападателна, сигурно е в цикъл“, „Какво ти има пак – пред цикъл ли си?“ „Хормоните са виновни“.
Докато се шегуваме с ПМС и омаловажаваме болката, губим не просто уважението си – губим много момичета, които започват да вярват, че тялото им е проблем. А то не е. Проблемът е в незнанието.
Животът на жената се определя от женския цикъл. Това е биология, не прищявка. Всяка клетка, всяко настроение, всяка реакция на тялото ѝ следва този вътрешен ритъм.
Женското тяло не е хаос от хормони, а една от най-прецизните системи, които съществуват. Всяка седмица в него се сменя ритъм – на сила, концентрация, емоция и нужда от възстановяване. И въпреки това, в спорта и в обществото тази тема години наред се подминаваше с подигравка или мълчание.
За щастие, днес все повече започва да се говори за женското здраве, хормоналния баланс и менструалния цикъл – не като за „женски проблем“, а като за знание, което може да промени начина, по който тренираме, възпитаваме и разбираме жените в спорта.
4-те фази на женския цикъл
1. Менструална фаза (ден 1–5, приблизително)
Това е моментът, в който започва цикълът. Хормоните естроген и прогестерон падат до най-ниските си нива. Резултатът – по-малко енергия, по-бавно възстановяване, по-силна нужда от покой. Някои жени имат физически симптоми и болки, други – почти никакви. Но почти всички усещат по-голяма чувствителност – физическа и емоционална.
Това е време за по-лека работа: техника, гъвкавост, фокус върху умения, не върху резултат.
2. Фоликуларна фаза (ден 6–14, приблизително)
Хормонът естроген започва да се покачва и буквално „съживява“ жената. Енергията расте, концентрацията се връща, настроението се стабилизира. Тялото гори въглехидрати по-лесно, мускулите се възстановяват по-бързо.
Това е златното време за тренировки – сила, скорост, нови умения, смелост.
3. Овулаторна фаза (~ден 14, приблизително)
По време на овулацията тялото освобождава яйцеклетка и започва да подготвя матката за евентуално зачеване – хормоните естроген и прогестерон сгъстяват лигавицата, създавайки подходяща среда. Естрогенът е на своя пик, добавя се и малко тестостерон – затова жената може да се чувства уверена, социална, дори непобедима.
Перфектна фаза за състезания и взривна сила.
4. Лутеална фаза (ден 15–28, приблизително)
През тази фаза прогестеронът става водещият хормон. Той успокоява тялото и го подготвя за възможна бременност. Метаболизмът се ускорява, нуждата от сън и храна се повишава, а енергията постепенно спада. Ако не настъпи оплождане, нивата на хормоните намаляват и лигавицата на матката се отделя – започва менструацията и новият цикъл.
Последните дни преди менструацията (т.нар. ПМС) често идват с подуване, емоционалност, раздразнение, в някои случаи и с физически болки и дискомфорт.
Това не е слабост – просто тялото си иска почивката. По-малко интензивност, повече дишане, разтягане, грижа.
Разбира се, няма как състезанията да се нагласят спрямо всеки женски цикъл — нито в отборните, нито в индивидуалните спортове. Но има как треньорът да бъде човек – и да разбира. Да знае, че зад умората, по-бавното възстановяване, апатията или дори избухването може да стои физиологична причина, а не липса на характер.
Когато треньорът разбира това, той не търси „извинения“, а контекст – и така защитава не само психиката, но и тялото на състезателката.
Често контузиите не идват от слабост, а от натиск в грешния момент.
Разбирането на цикъла не означава да се отменят тренировки или да се търси специално отношение. Означава да се води с осъзнатост – да се разпознават моментите, в които жената може да даде повече, и онези, в които трябва да се запази.
Добрият треньор не просто изгражда дисциплина – той изгражда доверие. И не спира да се развива, защото знае, че да обучаваш другите означава първо да продължаваш да развиваш себе си.
Все повече спортистки и треньори по света започват да говорят открито за женския цикъл – за това как той влияе на тялото, психиката и представянето. В България темата все още е табу – при нас нещата често се случват една идея по-бавно, особено когато става дума за неудобни теми. Но промяната вече се усеща – с всяка жена, която има смелостта да говори, и с всеки треньор, който избира да слуша и разбира… вместо да игнорира или да се подиграва.
