Талант срещу постоянство
Талантът е даденост, суперсила, която не всеки притежава.
Постоянството е качество, което всеки може да развива.
Обикновено многото талант идва именно с липсата на постоянство.
Многото талант те кара да гледаш на нещатат малко по-отвисоко.
Многото талант те прави леко арогантен.
Многото талант те предразпоага да не се влагаш винаги на тренировки, а понякога, дори и да ги пропускаш.
Защото знаеш, че притежаваш нещо повече от другите.
Кара те да мислиш: “Те нека си тренират, аз не съм човек за тренировки. За мен е голямата сцена. Като дойде мачът или турнирът, аз ще ги размажа.”
Многото талант те подтиква да си дъвчеш дъвката с надменна усмивка, и да си мислиш, че си нещо повече от останалите.
Многото талант прави обикновените тренировки и по-слабите противници – безинтересни.
Многото талант те прави по-несериозен. Губиш по-лесно фокус.
Откъде знам?
Знам, защото съм го изживяла. Знам какво е да притежаваш много талант и колко е трудно да устоиш на изкушенията, които идват в комплект с него.
Знам какво е чувството да си “лошото момиче”. Повече за това може да прочетете тук.
„Лошото момче“ на тениса
Когато чуете израза “лошото момче” на тениса, кое е първото име което ви изкача в съзнанието?
Ник Кириос. Да!
Ник безспорно си е спечелил този етикет.
Ник е човек, който притежава безумно много тенис талант. Толкова много, че направо го задушава и изобщо не знае как да се справи с него.
Не знае как да го култивира. Нещо, което, за мое огромно щастие, Федерер успя да направи в ранните години от кариерата си.
Когато пожелае и когато е в настроение, Ник играе феноменален тенис.
Красив, атрактивен, изпълнен с гениални отигравания. Такива, за които дори Федерер би му завидял.
В арсенала си, разполага с удари – шедьоври. Ник, когато е в настроение твори на корта. Лично за мен е истинско удоволствие да го наблюдавам.
За съжаление, обаче, като че ли по-често, Кириос ни показва другото си лице. Другата страна на монетата – тази на “лошото момче”.
Вижда се колко му е трудно да остане фокусиран. Да бъде постоянен.
Постоянство и трудолюбие
А когато се заговори за постоянство и трудолюбие, кое име ви изниква първо в главата?
На мен – Рафаел Надал.
Рафа е точно на противоположния полюс.
Той е истински еталон за постояноство.
Здраво бачкане всеки ден, в продължение на години.
Тренировки, тренировки, тренировки и пак тренировки.
Изумително е това му качество.
Качество, което го прави един от най-успешните тенисисти за всички времена.
Един от най-успешните спортисти.
Избор – талант или постоянство?
Лично за мен, Кириос притежава повече тенис талант от Надал.
Но талантът е до време.
Има безумно много талантливи хора. Но ако не полагат постоянни усилия да се развиват, да се подобряват, да действат, то си оставам само с пропиления талант.
Най-успешните хора са постоянните.
Всички знаем, че капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
Има една притча, която разказва как един учител взел два камъка – един гладък и един издълбан.
Изсипал кофа с 10 литра вода върху гладкия камък. Разбира се, нищо не се случило с него.
След това обяснил, че върху издълбания камък падат по 3 капки вода в минута. За 10 години тези капчици са успели да издълбаят камъка бавно, но с постоянна работа.
Обикновено хората сме нетърпеливи. Искаме резултати сега и на момента. И когато не ги виждаме, доста често се демотивираме и отказваме.
Днес, ако трябва да избирам между талант и постоянство, без да се поколебая ще заложа на постоянството.
Ако имате мечти, желания, цели, работете за тях. Всеки ден, всяка седмица, всеки месец.
С малки капки, но постоянно.
Резултатите ще дойдат.
Мечтите ще се осъществят.
Желанията ще се изпълнят.
Целите ще се постигнат.
