Александър е бивш тенисист и настоящ треньор на националната ни състезателка – Ива Иванова. Алекс започва професионалната си кариера като треньор в Кипър, където предимно работи с юноши. Тренирал е кипърския тенисист Петрос Хрисохос, който може да се похвали с 2 победи над Зверев и достигане до № 11 при юношите. В момента Алекс тренира и други състезатели в Тенис Клуб Августа, Стара Загора, когато не е на турнир с талантливата Ива Иванова.
Кое е най-важно за тенис любителите и какъв съвет би им дал?
Много често любители, които играят и взимат уроци от треньор, искат след 10-тия урок вече да играят мачове. Грешката, която допускат е, че спират да работят със специалист и да градят техниката на ударите си. Започват да мислят, че знаят и могат достатъчно, за да продължат и сами. 10 урока са крайно недостатъчни, за да се изгради правилна техника. И по-лошото е, че прекратявайки занимания с професионалист, тенис любителите развалят техниката си, без да го осъзнават. Затова, моят съвет е да са в пряк контакт с треньор и да балнсират между мачове/любителски турнири и тренировки, за да се наслаждават на играта възможно най-дълго.
Кое е най-голямото предизвикателство, което срещаш в тренировъчния ти процес с Ива?
Да намирам винаги правилния начин в това да я убедя, че даден тактически план е от голямо значение в мача. Старая се да я науча да мисли докато играе, а не просто да удря топката с всичка сила.
В много ситуации играчите правят точно това – влагат всички усилия да направят завършващ удар, опитвайки се да избегнат последващия и изобщо не мислят тактически. Лично за мен, това е голяма грешка, която често води до непредизвикани грешки, които от своя страна – до загуба на мачове.
Според теб, коя е най-голямата грешка, която допускат повечето тенис треньори?
Според мен, ако говорим за отношения треньор-състезател, грешката, която много треньори правят, е да допуснат играча прекалено близо до себе си. Разбира се, позитивно е двамата да имат общо хоби. Да разпускат и да прекарват време веднъж седмично, извън корта. Но е хубаво да се поставят професионални граници, които да не бъдат прекрачвани.
Кой е ключът за поддържане на постоянство дори и след тежки загуби?
Този спорт е гладиторски. За да поддържаме мотивация след тежки загуби, ключът е да сме силни ментално. А тази сила идва от семейството и екипа. Силните духом играчи са тези, на които семейството оказва подкрепа във всеки един момент, без значение от крайния резултат. Бих казал, че подкрепата от хората, които ни заобикалят, е ключова за мотивацията и добрата психическа устойчивост.