Форхенд в тениса – любимият ми удар
Форхендът в тениса е любимият ми удар. Причината вероятно е, защото ми се получава най-добре от всички останали. Поне за момента.
Но и преди да хвана ракетата обожавах елегантността, с която го изпълнява Федерер.
Какво научих за форхенда в тениса от Васко Младенов?
Имах удоволствието да тренирам няколко пъти с Васко Младенов. Както обичам да казвам – ако искаш да се научиш да правиш нещо добре, то най-удачният начин, е като се учиш от професионалисти, които са наистина супер добри в дадената сфера.
Повече за Васко и какво той сподели с мен, може да прочетете тук.
Основното и най-важното за форхенда е – движението да се завърши докрай. Ръката не трябва да се спира след удара с топката, а да се пусне докрай. Тоест китката на ръката, с която се държи ракетата, да достигне до срещуположното рамо.
Разбира се, внимаваме да не се ударим с ракетата. Виждала съм цицина, която играчът си направи собственоръчно, след форхенд удар.
Васко ми даде пример с Доминик Тийм, който много добре задържа ръката след изпълнение на форхенд. При правилно изпълнение на удара, лакътят на ръката остава пред лицето.
Много по-трудно се контролира топката, ако движението се прекъсне и ръката не се пусне докрай.
Аз правя сухи тренировки вкъщи, тренирайки цялото движение при форхенд.
Като основната ми цел е – това да се превърне в навик. Когато превърнем дадено нещо в навик, тялото ни започва автоматично да го прави, без да се налага мозъкът ни да изпраща сигнали.
Превърна ли го в навик, ще имам възможността да се фокусирам върху други компоненти от играта. И така, малко по-малко, превръщайки все повече детайли в навици, ще започна да подобрявам значително тенис уменията си.
Контакт с топката при форхенд
Васко ми обясни, че контактът с топката при форхенд, е препоръчително да става на 5 часа. Това се отнася за десничари, за левичари – на 7 часа.
Тоест да се стремя да удрям топката в зоната около 5 часа, представяйки си часовника.
Един от младежите, с които играя, ми сподели, че неговият треньор го съветва да удря топката винаги под линията на „Екватора“. Което ще рече за десничари – под 3 часа и за левичари – под 9 часа.
Изключително важен е начинът, по който се предават нещата. Васко ми ги обясняваше простичко, с различни примери.
Двата ми основни фокуса за форхенд удара, по време на тренировките ни бяха – движението да е докрай и контактната точка с топката да е около 5 часа. Без да вкарвам прекалена сила в удара.
Изненадващо и за самата мен, без да влагам много сила, фохендите ми се получаваха доста добре.
