Традиция
В нашето семейство, което никак не е малко, си имаме традиция – събираме се и гледаме големите мачове заедно. Просто неповторимо! В пълния блясък олицетворяваме израза – италианска фамилия. Това са едни доста специални и щастливи моменти в живота ми. Чувството да споделиш и изживееш с любимите си хора тези емоции е уникално. Имам способността да заразявам с енергията си околните. За щастие… Поне моето 🙂
Фед клуб
Най-трудно беше да приобщя майка ми към новооткрития фен клуб на Федерер. Сестра ми бързо успях да я оплета с разказите си, както и да се превърне в първия човек, с когото да споделям тази ми страст. Но майка ми… тя беше друга бира.
Спомням си колко мачове сме изгледали, докато не разбра какво означава “пробив”. Не знам само, на нея ли й беше по-трудно да го разбере, или на мен – да й го обясня. Но всичките усилия си заслужаваха.
Сега искрено се възмущава, когато отиде в офиса си и няма с кого да обсъди поредния тенис мач на Гришо. Недоумява как е възможно хората да не се интересуват от нашето Лъвче и да не следят постиженията му. Превърна се в един от най-верните му фенове. Не пропуска негов мач. Веднага летят съобщения да й изпратим линк, когато няма възможност да го гледа по телевизията.
Обожавам периодите на големите турнири и най-вече на АО, и Уимбълдън. Чакаме ги с нетърпение. Подготовката стартира няколко дни, дори седмици по-рано.
История на тРайбрека
Майка ми измисли и нова дума. Лапсус, който се превърна в запазена марка на семейството.
Не си спомням мача, но имаше тайбрек и беше доста напрегнато. Мисля че се зарадва на този развой и в момент на еуфория се опита да каже “тайбрек”, но се получи – “трайбрек”, което беше точно на място.
Та оттогава, стигне ли се до “руската рулетка”, всички в синхрон и с усмивки на лице, изричаме – “трайбрек”. Ако някой наруши тишината – бива изгонен от “ложата ни”.
Да си призная, аз имам моменти, в които не успявам да издържа на напрежението и се налага да се усамотя някъде. Като бивш спортист, с различни ритуали преди мач, дори се случва да не гледам, защото съм си внушила, че като го правя – “моят” човек пада и му нося лош късмет. Шантави, спортни мисли. Някои от вас съм сигурна, че прекрасно ме разбират 🙂
