Много ясно си спомням първия път, в който тенисът привлече интереса ми. По-точно – бях пленена от един конкретен играч. Като човек, който обича спорта, често телевизорът ми седеше на Евроспорт. Почти сигурна съм, че от скука, онзи ден, през далечната 2004 г., съм сменила на въпросния канал.
Тогава все още нищо не разбирах от тази игра. Любопитството ми бе провокирано от имената на двамата играчи – FED и FER. Исках да разконспирирам кой носи “Д” и “Р” във фамилията си. Докато се борих с тази загадка, вниманието ми бе приковано от мъжа с вързаната опашка.
Имаше нещо специално в него. Излъчването му, начинът му на придвижване, елегантността, с която удряше топката… Бяха необикновени.
Не че бях гледала тенис преди това, но просто усещах лекотата, с която го прави. Все пак съм професионален спортист. По онова време точно започвах баскетболния си щурм и възход в своята кариера.
Това което казвам е, че тези неща ги разбирам. Бях привлечена като магнит от този дългокос младеж, който в последствие разбрах, че се казва Федерер. „Хубаво име“ – си помислих. След това разбрах, че е швейцарец. О, Швейцария! Ставаше все по-привлекателно.
Никак не беше трудно да развия афинитет към него. Една от любимите ми държави, още от малка. Мечтаех да я посетя. Мечтаех да карам ски по необятните Алпи.
Кой да предположи, че години по-късно, ще се наслаждавам на любимия си шоколад „Линд“, с неговия лик, в центъра на Цюрих, само на няколко километра от дома му.
За огромно мое съжаление, точно в момента на тази идилия, той бе в далечна и топла Австралия. Но за щастие, на малко по-ранен етап, съдбата ни събра на едно и също място. Посветила съм отделна статия на този велик момент.
Онзи ден беше началото на нещо голямо и специално. Нещо, което преобърна живота ми.
Въпросният мач бе спечелен от швейцареца. Нямам никаква представа на каква фаза, нито кой е бил турнирът. Надали това имаше значение, важното бе, че аз се влюбих. Тогава още не го осъзнавах, но това беше моментът, в който започна романсът ми с Роджър Федерер, и тениса.
Любов като от приказките – безусловна и безкрайна!
Това е „призванието“ на големите спортисти,до дават пример и да увличат децата по даденият спорт!Успех!