Повече за горските ягоди и дивите джанки
Това, че обожавам горски ягоди, не означава че не си похапвам и диви джанки. За мен горската ягода е най-вълшебният плод. Нали знаете гатанката, която гласи – “Мъничко, червено – цар от пътя отбива. Що е то?”
Да, за нищо не света не бих заменила любимия си плод, но това далеч не означава, че не харесвам и дивите джанки.
В началото ми бяха по-кисели, по-обикновени, отнасях се с доза пренебрежение към тях. Но с течение на годините започнах да ги оценявам все повече и повече. Научих се да виждам и усещам хубавите им страни.
Какво общо имат горските ягоди и дивите джанки с тениса?
Какво общо имат тези плодове с тениса? Това е аналогия, отнасяща се към двамата най-велики в този спорт – Федерер и Надал.
За любимия си плод съм казала немалко, затова сега ще отделя повече време на дивите джанки.
Защо в началото ми беше „кисел“ Надал?
Няма да излъжа ако кажа, че в началото на кариерата му не го харесвах. Та, кой би харесал да види любимия си аристократичен плод размазан на шамота от някаква „обикновена“ джанка?
Изобщо не му симпатизирах и откровено се дразних на някои негови “балкански” номера. Да не забравяме, че за родина на джанката се счита Балканският полуостров.
А Иберийският не се различава особено по манталитет от нашия. Казвам го от личен опит. Все пак съм живяла 4 г. в прекрасна Испания, имайки възможност да я обиколя.
Влудяваха ме умишлените забавяния на играта, когато губеше в резултата… свитите юмруци, подскоци и “вамос-а” при грешка на противника. Да не говорим за странните му „ритуали“ и необходимото време за изпълнението им…
Как преоткрих дивите джанки?
Това, което истински ме впечатли в Рафа, е фактът, че той постоянно търси начини да се подобрява както като спортист, така и като човек. За което му свалям шапка.
Трупайки все повече титли, превръщайки се в основно име и фактор в тениса, той успя да се справи със себе си, и да се превърне в истински еталон за подражание както на корта, така и извън него.
Какво означава постоянството?
Думата постоянство най-лесно би могла да бъде обяснена, използвайки за пример Рафа Надал. Не е лошо да се помисли дали това не може да се вкара в речниците.
За мен едно от най-трудните неща в този живот е това да бъдеш постоянен. Седмици, месеци, години наред. Това му качество е свръхчовешко.
Точно както и постоянството на дивите джанки. Всяка година те са едни от първите дървета, които цъфтят и раждат плодове. Виреят на различни места и при различни климатични условия. Притежават невероятна воля за оцеляване.
Горските ягоди, от своя страна, са по-капризни и по-омайни
Те, за разлика от дивите джанки, са по-претенциозни.
Спомням си години, в които със семейството ми сме яли горски ягоди на корем. И други, в които едвам сме намирали по една-две да червенеят, ходейки на едни и същи места.
Но има ли ги в изобилие, те просто те омайват и се превръщат в най-необикновения и впечатляващ плод.
Очарованието на цъфналите джанки
На пролет, когато джанките цъфтят, и всички ние се спираме да им се възхитим, тогава заедно с тях разцъфтява и Надал на любимия си шамот.
Шантавата 2020 г. е доказателство, че джанките могат да бъдат превъзходни и в началото на есента. По-сладки, откогато и да било.
Купата на Рафаел Надал
13 Ролан Гарос-а!!! Рафа, ти сериозен ли си!?
Без никакво съмнение турнирът в Париж заслужава да получи ново име – Рафаел Надал.
А вие какво предпочитате – горски ягоди или диви джанки?
