Ако си истински ценител на тениса, то това предизвикателство е за теб

Малко предистория

Истински ценител на тениса или обсебен фен? Ще започна с малко предистория как се роди идеята за това предизвикателство.

Интересно ми е, дори бих казала забавно, да наблюдавам обратната връзка, която получавам за статията ми – Какво е общото между горските ягоди – дивите джанки и Федерер – Надал?

Всички ние ежедневно получаваме обратна връзка от различни хора. Къде позитивна, къде не чак толкова. Понякога компетентна, друг път – изобщо не на място.

Разбира се, всички обичаме да ни хвалят и оценяват. Все пак сме социални същества, които искаме да бъдем харесвани. И имаме необходимост да принадлежим към дадена група или общество.

Не приемай нищо лично

Дон Мигел Руис е автор на книгата “Четирите споразумения”. Второто споразумение гласи: „Не приемай нищо лично“. Трябваше ми известно време, за да вникна по-дълбоко в него. Тази книга в голяма степен промени мирогледа ми за живота.

През огромна част от времето, хората около нас реагират на нашите действия и думи пречупено през тяхната призма. Или, с други думи казано, ние им действаме като огледало за самите тях.

Ние решаваме дали да вземем подаръка или не

Следващия път, когато някой те обиди – не го приемай лично. То не е насочено към теб. Същото важи и когато получиш комплимент. Безспорно е приятно, но в крайна сметка ние решаваме дали да приемем подаръка, независимо дали е обида или комплимент. Ако откажем – то той остава при човека, който ни го подарява.

Всеки вижда това, което иска и носи в себе си

Бях силно впечатлена, когато прочетох книгата на Елизабет Гилбърт “Магията да твориш”. В нея тя разказва как е получила писмо от една жена, която й благодари за споделеното в “Яж, моли се и обичай”. Пише че се припознава в историята й. И благодарение на нея успяла да напусне съпруга си, който я е малтретирал.

Парадоксът тук е, че Елизабет никога не е била малтретирана от бившия си мъж и подобно нещо никъде не фигурира в най-известната й книга. Изумена, тогава тя разбира, че хората виждат това, от което имат нужда и което е вътре в самите тях.

Отново на тенис вълна

За да се върна на тенис вълна, както споменах, с интерес наблюдавам реакциите от статията ми за Федерер и Надал. За тези от вас, които не сте я прочели, може да го направите тук.

Получих различни отзиви. Имаше позитивни, имаше разбира се и негативни.

Най-добрата защита е нападението

Любопитното беше, че част от феновете на Рафа, се почувстваха засегнати от мнението ми, че в началото на кариерата си той още не се бе сприятелил с феърплея.

Още по-любопитно беше, че веднага нападнаха любимия ми „плод“ – Федерер. Или директно мен, която хал хабер си няма от тенис. Все пак съм играла професионално баскетбол 🙂

Разбирам или не, ще продължа да пиша за тениса с удоволствие и възхита, просто защото ми е голяма страст. И, както се казва в една друга книга – кара сърцето ми да пее.

Друго любопитно нещо беше фактът, че никой от феновете на Рафа не обърна внимание как за мен той е еталон и истински пример за постоянство. И смятам, че името му заслужава да се използва в речниците, за да се обясни значението на думата.

Харесваш Надал – мразиш Федерер

Като професионален спортист, никога не съм разбирала омразата към най-големия съперник. Любовта към любимия отбор /играч/ е ясна. Но по подразбиране за доста хора, ако си фен на Реал Мадрид, значи мразиш Барселона. Ако си фен на Федерер – мразиш Надал и Джокович.

Когато играех баскетбол, много често най-големият ни съперник беше отборът, с който най-много се уважавахме.

Разбира се, ако не приложиш в дейтвие спортна злоба, то си обречен на провал. Но извън игрището цареше респект и нерядко – разбирателство и приятелство.

Ето го и предизвикателството!

Сподели едно позитивно качество или умение, което харесваш или адмирираш в най-големия противник на твоя любим тенисист.

Давам пример със себе си:

Постоянството на Надал.

Хладнокръвието на Джокович.

Твой ред е 🙂