Много по-малко са спортистите, които в трудни моменти имат смелостта да опитат, да се покажат, да бъдат активни, да поемат отговорност, да рискуват.
Хиляди страхове се крият зад това – страх от грешка, страх от критика, страх от подигравки, страх от излагане, страх от отхвърляне, страх, че не съм достатъчно добър, страх от разочарование на най-близките – мама, тати, треньора и т.н.
Децата не се страхуват от грешките, те се страхуват от реакциите на възрастните
Когато възрастните започнат осъзнато да работят върху това да подорбят реакциите си и да управляват емоциите си по-добре, децата ще започнат да се осмеляват по-често и няма да изпитват този панически страх от грешка.
Имах консултация с родител, който ми сподели, че детето му силно се страхува да не сгреши, за да не се изложи и за да не му се подиграват. Този страх го парализира и то не може да покаже и половината възможностите си.
Насочих разговора към самия родител, макар от съпротивите му. Оказа се, че той се страхува също толкова силно от грешки, от това да не се изложи, да не му се подиграват, да не го одумват и т.н. И затова вечно търси да е перфектен.
Колкото и да говори на детето си какво трябва или не трябва да прави, детето не го чува, то гледа поведението му. Какво е посланието, което детето ежедневно вижда – родител, който се стреми постоянно да е перфектен, да не греши, да не се поставя в ситуации, в които хората да говорят за него нещо лошо. Разбира се, че и детето ще се опитва да бъде все перфектно и ще се ужасява да сгреши.
Смелост на думи, страх на действия
Парадоксално е, че родителите често изискват от децата си неща, които самите те не умеят или не смеят да направят. Искат те да се справят с грешки, загуби, трудни емоции, подигравки и критика, а самите те се страхуват от тези ситуации и ги избягват, сякаш бягат от нещо непоносимо.
Покажи на детето си как се справяш с трудните емоции, с грешките, с неуспехите. Покажи му как се изпрваяш, как се показваш, как опитваш отново. Покажи му как се справяш с критиката, с подигравките, с хората, които говорят по твой адрес. Покажи му, че можеш да се справиш с тези трудни емоции и ситуации. Покажи му, че си смел, че въпреки страха ти, можеш да грешиш. Покажи му, че имаш смелостта да опитваш нови и трудни неща. Покажи му, че имаш смелостта да се изправиш на арената слице покрито с прах, пот и кръв. Покажи му смелост. Това е най-добрият и ефективен начин детето ти да стане смело.
Смелостта е да действаш въпреки страха
Ако вече си пораснало дете, разбирай – възрастен, не е късно да се научиш да бъдеш по-смел. Смелостта не е вродена даденост, а качество, което се развива. Независимо дали говорим за спорт или за която и да е друга сфера, можеш да я тренираш.
Всички се страхуваме от различни неща. Страхът е толкова естесвена човешка емоция, колкото е и радостта. Единствените хора, които не изпитват страх са психопатите и двегодишните деца. Предполагам, че не си нито психопат, нито на две, нали?
Когато играех баскетбол, бях от онези играчи, които търсят топката в най-напрегнатите моменти, които отиграват решителните ситуации. Не се криех, точно обратното. Много пъти съм допускала грешка, порпускала съм решаващия шут, не съм отигравала по най-добрия начин. И няма да те лъжа – било ми е доста трудно.
Получавала съм обвинения от треньори, че заради мен сме загубили. Чувствала съм се смазана, плакала съм, викала съм. Чувствала съм се, че излагам отбора си, себе си. Но тези трудни емоции и моменти винаги са отминавали. И после аз отново исках да поема отговорността и да отиграя най-важните ситуации. Имало е и моменти, в които съм вкарвала, в които съм отигравала по най-добрия възможен начин и сме побеждавали. Имало е ситуации, в които отборът ме е хвърлял на ръце. И тук няма да лъжа – чувството е великолепно. Но няма как да го усетя, ако преди това не съм била готова да се изправя пред трудностите и да мина през тях.
Животът е твърде кратък, за да оставяме страха да ни управлява
Вярвам, че това отличава големите шампиони от останалите. Победителите са смели и са готови да минат през гадостите, през трудностите и неуспехите. Те са готови да понесат критиката, подигравките, „излагането“. Готови са да се справят се изправят срещу страховете си, срещу болката, гнева, разочарованието. И това ги отличава от останалите. А за това се изисква смелост. И всеки от нас може да бъде смел. Животът е твърде кратък, за да бъдем в плен на страховете си. Да плащаме данък обществено мнение.
Един ден, когато сме напът да си отидем от този свят, няма да помним хейтърските коментари. Няма да ни нтересува кой какво е мислил за нас, няма да има значение как сме изглеждали в очите на непознати, или познати… От историите, които съм чувала и чела, хората съжаляват за едно – за пропуснатите възможности. За нещата, които са искали да направят, но не са имали смелостта.
Затова бъди смел! Покажи на детето си, на децата, които тренираш как да бъдат смели. Майната му на данъка обществено мнение, на перфекционизма, на предразсъдъците. Ако някой иска да ти се подиграва, той ще го направи без значение какво правиш или не правиш. Подигравката, критиката, осмиването, това го правят страхливите и слаби хора. Силните се фокусират върху нещата, които зависят от тях и действат. Вярвам, че можеш да бъдеш смел и силен.
Смелостта ми отвори вратите към по-пълен и смислен живот
Знаеш ли, когато започнах да правя видеа и да се показвам пред камери и хора, в началото се ужасявах. Не просто се страхувах – изпитвах изпитвах ужас. В главата ми се случваха всякакви опити за самосаботаж, прелитаха какви ли не съмнения – от глупавия спортист през бедния ми речник, до изглеждам и звуча зле. „Голяма излагация, Теди, по-добре не го прави.“
Е, въпреки саботьорът, който активно ми дуднеше в главата, както и всички тези страхове, аз умишлено се предизвиквах да го правя. Колкото повече ме беше страх, толкова по-осъзнато търсех поводи да се покажа пред камерата или да говоря пред хора. Тази смелост ме отведе в телевизията и предаването Break point/Точка за пробив, където бях дълго време ко-водещ. Отведе ме до още куп интервюта и участия.
Отведе ме и до пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където тази седмица имах лекция пред стунедтите от Клуба по психология, пред пълна зала. Отведе ме и до първия голям семинар от фондацията ми „Вяра в крилете“, който проведох миналата неделя в пълната конферентна зала на Баскетболен клуб ЦСКА.
Само, че пътят е дълъг, преминавала съм и през празни зали, говорила съм пред 5 човека, които никак не са били ангажирани с мен, говорила съм на камерата на телефона ми и никой не ме е гледал, освен може би най-близките ми. Преминала съм през немалко хейт и подигравки. През немалко лични съмнения и мнооого страхове.
Човек, който ми помогна да се изправя срещу страха и да бъда по-смела
Книгата, която с ръка на сърцето мога да кажа, че промени живота ми, е „Магията да твориш“ на Елизабет Гилбърт – авторката на „Яж, моли се и обичай“.
Смелостта ми ме отведе в Лондон, където имах радостта да се запозная лично с Лиз, да я прегърна и да ѝ разкажа колко много ми е помогнала през годините. До голяма степен, благодарение на нея, съществува и моята книга „Стоп паник атаки“. Лиз ме вдъхнови да бъда още по-смела. И ако трябва да обобщя всичко, което съм научила по пътя си, то е това: смелостта ми отвори вратите към по-пълен и смислен живот.“
