The Man in the Arena /Човекът на Арената/ – цитат на Теодор Рузвелт
Любим цитат, от който винаги настръхвам. Откъс е от речта на Теодор Рузвелт, произнесена в парижката Сорбона във Франция на 23-ти април 1910 г.
За първи път научих за цитата от Григор Димитров, който си го беше написал на маратонките по време на турнир. По-късно го видях в книгата „Дълбока дързост“ на Брене Браун. Споделям ви го първо в оригинал:
It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best knows in the end the triumph of high achievement, and who at the worst, if he fails, at least fails while daring greatly, so that his place shall never be with those cold and timid souls who neither know victory nor defeat.
Не е важен критикът; нито пък този, който сочи с пръст силния, що се препъва, или делата, които човекът на действието е могъл по-добре да направи.
Истинско признание заслужава човекът, който се изправя на арената, с лице покрито с прах, пот и кръв; който се бори неустрашимо; който греши, търпи поражение след поражение, защото който не действа, той не греши и той не проявява недостатъците си; но този, който се стреми с всички сили към поставената цел; който е познал възвишеното чувство на възторг и отдаденост; който се жертва в името на достойната кауза; който в най-добрия случай ще изпита триумфа на върховното достижение, а в най-лошия, ако се провали, поне ще се провали в порив на дълбока дързост. Така че мястото му никога няма да бъде до тези студени и плахи души, които нито познават победата, нито поражението.
Страх ме е да не сгреша, да не се изложа…
Често, хората ми споделят, че се страхуват, че не са достатъчно добри. Страх ги е да не сгрешат, да не се изложат, да не бъдат критикувани… В тази статия споделям какво се крие зад страха от провал и как може да го преодолеете.
Страхът е естествена човешка емоция, всички хора се страхуваме. Единствените, които не изпитват страх, са психопатите. Предполагам, че вие не влизате в тази категория. Затова колкото повече се отдавате на страха, толкова по-силно той ви парализира. Разликата между успелите спортисти, тези на които се възхищаваме, е, че те действат въпреки страховете си. Те имат куража да грешат ден след ден; имат смелостта да покажат уязвимост пред останалите; имат куража да се изправят след всяко болезнено падане, в буквалния и преносния смисъл на думата.
Не грешат единствено тези, които не правят нищо
Знаете ли, кои хора не допускат грешки? Тези, които седят на диванчето и единственото, което правят е да критикуват. Ето това за мен е провал, грандиозен при това, олицетворяващ правата линия на елетрокардиограмата. А тези, при които има върхове и падения, са тези, които живеят. Тези, които имат дълбоката дързост да опитат, да паднат, да се изтупат и да опитат отново, докато не открият начин, как да изкачат своя личен Еверест. Това са хората на Арената!
