Показността – как хората си изграждат мнение за теб по обвивката
Показността, лично за мен, е основен бич на нашето модерно и технологично време, в което живеем. Още от моите детски и тийнейджърски години беше модерно да си изграждат мнение за теб по обвивката.
Като човек, който професионално се занимаваше с баскетбол беше изключително важно в тези среди какви маратонки носиш, какъв анцунг, раница и т.н. Тоест, дали те са маркови или не. Ако не бяха маркови, то не те взимаха и много насериозно. Сякаш класата ти като играч и човек, зависеше от класните маркови дрехи, които притежаваш.
Скъпото спортно бюстие ме направи истинска „класа“
И понеже бях доста талантлива, а всички около мен имаха маркови маратонки и дрешки, следователно исках и аз да имам, за да се впиша по-добре в елитната си среда и да докажа, че и аз съм класа.
Много добре си спомням колко силно исках да имам спортно бюстие, от онези марковите, които струваха, още по онова време, 60 лв. Когато си го купих бях толкова щастлива. Сега, гордо можеше да тренирам само по него, вирнала нос, че вече съм „класа“ – талантлива на игрището и с маркови дрешки. Точно както най-добрите и заможни момичета от елитната ми спортна среда.
Вярвам, че всеки един човек го е преживявал под една или друга форма, и знае много добре за какво говоря.
По-бляскаво, по-пищно… Или как „обичаме“ показно
На по-късен етап от живота, за класата ти като човек и за начина ти на живот, започват да говорят телефона ти, колата ти, заведенията, на които ходиш, курортите, които посещаваш… Вещи и места кое от кое по-бляскаво, по-пищно, по-скъпо финансово…
Ако не си разходиш новите маркови дрешки по Витошка, не седнеш да хапнеш там и да публикуваш снимчици в социалните мрежи колко прекрасен живот водиш, то хората само могат да те съжаляват.
Живеем твърде показно, поне по мое мнение.
- „Обичаме“ показно.
- „Забавляваме се“ показно.
- Смеем се показно.
- Храним се показно.
- Носим си дрехите показно.
- Караме си колата показно.
- Пътуваме показно.
- Правим „благотворителност“ показно.
- „Помагаме“ на нуждаещи се показно.
- „Тренираме“ показно.
Преди години сядам с познат в една от известните сладкарници в София. Човекът си качва снимка в социалните мрежи със слънце, усмивки и надпис – „Страхотна събота“. А в действителност този човек е тъжен и доста потиснат.
Познавам и човек, който си е купувал нещо комерсиално и модерно само, за да го качи в социалните мрежи, да го видят всички и да му се възхищават.
Познавам и човек, който изтегли голям кредит, за ди купи лъскава кола и разбира се – да се похвали с нея в социалните мрежи. А сега, често не я кара, защото няма пари да я зареди.
На пръв поглед изглежда, че тези хора водят един добър живот, но само на пръв поглед…
Играла съм го този филм…
Преди много години съм играла част от този филм. Знам точно какво означава да искаш да имаш определни вещи и да ходиш на определени комерсиални места, за да не се цепиш от „класните си приятели“.
За мое щастие отдавна прекратих участието ми в подобни сценарии. Никога не съм обичала показността. Бяха ми необходими години обаче, за да преодолея чувството на неудобство и усещането за по-нисша класа в някои моменти.
Предпочитам да си разходя старите кецове в Париж, отколкото новите за 400 лв. – по Витошка
Сега с гордост мога да кажа, че телефонът ми струва малко под 300 лв. Не робувам на марки и си купувам това, което ми харесва. Обожавам си раничката за 5 лв., с която ежедневно се разхождам. Обичам си и чорапите на патета, които с кеф си нося и то на плажа, нищо че съм на 33 г.
- Предпочитам да дам 1500 лв. за обучения, а не за най-новия модел телефон.
- Предпочитам да си купя книги, вместо да седна на Витошка да пия кафе.
- Предпочитам да си разходя старите маратонки в Париж, вместо най-новия марков модел по Витошка.
- Предпочитам да си запазя най-съкровените спомени и най-красивите снимки за мен и най-близките ми, вместо да се похваля в социалните мрежи.
Колкото до жизнено важния въпрос: Какво ще си помислят хората за мен? Оставила съм ги да си мислят каквото искат. Колкото по-рано разберем, че мнението на хората е без значение, толкова по-щастливо и свободно ще заживеем.