Петър Георгиев
Кой е Петър Георгиев?

Винаги съм се възхищавала на хора, които имат куража да разчупят бариерите на общоприетото.

Петър успява да го направи още преди години, когато изпраща мейл до няколко медии, в който споделя, че е 16-годишен футболист на Славия ’94 и отива на проби в Тотнъм. Като лично мениджърът на английския гранд е гледал негови видеа и е останал възхитен от уменията на родния талант.

Новината светкавично се разпространява из родните медии. Но интересното е, че са верни само имената и годините му.

Петър е журналист, който отразява събития от света на спорта и технологиите. И много добре знае какъв журналист не иска да бъде.

Петър зад гърба си има солиден опит. Носител е на различни награди, свързани с журналистика.

Голямата му страст е футболът. Пепи е създател на „Victoria – Документален футболен подкаст“.

„Victoria“ е за героите, променили футбола завинаги.

Разговорът ми с Петър

Откъде, според теб, идва славата на „глупавите спортисти“?

Всяко общество има определено разбиране за интелигентност. Хората най-често съдят за нечия интелигентност въз основа на общата им култура, нивото им на образование, стила им на изразяване и цялостната им информираност за състоянието на света.

В България повечето спортисти живеят в среда, която не обръща особено внимание на тези ценности. Затова понякога превръщаме спортистите в изкупителна жертва и ги определяме като глупави, за да повишим собственото си самочувствие. Самите спортисти не правят много, за да разбият този стереотип, а обикновено предпочитат да се изолират от общественото мнение.

Истината е, че успелите атлети имат изключително богати знания за физическото и психическото си здраве, умение да взимат светкавични решения, силна непримиримост, желание за работа в екип и още редица безценни качества.

Тези качества също са доказателство за висока интелигентност. Но обществото все още не иска да ги разпознае като такива.

Може ли нещо да замести спорта в живота на човек? 

Отговорът на този въпрос зависи от ролята на спорта в живота на въпросния човек. Иначе казано – как разбираме спорта и какво намираме в него за ценно?

Ако обичаме спорта заради съревнованието и желанието си да се състезаваме, тогава има различни платформи и начини да премерим сили с конкуренцията, независимо дали става въпрос за бизнес, изкуство, интелектуален труд или друга сфера.

Ако възприемаме спорта най-вече като форма на развлечение, което се превръща в тенденция по света, лесно можем да го заменим с филми, риалити предавания и екшън програми.

А ако просто обичаме спортовете като игри, тогава настолните игри и видео игрите може би ще ни носят подобно усещане. Нито една от тези гледни точки не е правилна или грешна. Зависи от характера ни, ценностната ни система и интересите ни.

Лично за мен най-важните характеристики на спорта са две. От една страна стоят ползите от него за човешкото здраве, физическо и психическо. А от друга – силата му да създава и сближава общества. И в двата случая не бих го заместил с нещо друго.

Имаш ли любима спортна история? Ако да – защо и какво научи от нея?

Любимите ми спортни истории са твърде много. Но най-значимата е тази на брат ми, Николай. Той се запали по футбола като малък и винаги е тренирал с невиждано усърдие.

Николай Георгиев

Когато завърши гимназия, реши да продължи образованието си в чужбина. След няколко месеца обаче усети, че не е готов да се раздели с футбола.

В началото на 2018 реши да се върне в България и подписа първия си професионален договор с Витоша (Бистрица). По стечение на обстоятелствата стана първи вратар на отбора в рамките на няколко седмици. Беше само на 19 години.

Три месеца по-късно Витоша игра бараж за оставане в Първа лига срещу Локомотив (София). Николай отрази две дузпи и спаси клуба си от изпадане. С нищо не мога да сравня усещането, което изпитах онази вечер.

От историята на Николай научих колко е трудно да станеш професионален футболист дори в България, където нивото не изглежда твърде високо.

Научих също през какви изпитания преминават атлетите, докато се опитват да се справят със собствените си очаквания и тези на аудиторията.

Най-вече обаче научих колко силен може да бъде човешкият дух.

Ако имаше неограничен бюджет и можеше да направиш само едно нещо за българския спорт/футбол, какво щеше да е то?

Като дете постоянно исках да играя футбол. Но често нямахме топка – нито в училище, нито в квартала.

Ако имах неограничен бюджет, щях да подаря на всеки българин — както деца, така и възрастни — онова, което му трябва, за да практикува любимия си спорт.

Вярно е, че България се нуждае от тренировъчни бази, опитни специалисти и модерни стадиони. Но любовта се разпалва от малките неща – футболна топка, тенис ракета, волейболна мрежа.

Това са спортните оръдия на труда. Това са предметите, които отварят вратата към големите мечти. Затова на първо място бих помислил за тях.

С кой велик футболист би искал да запишеш епизод и какво би го попитал? 

Лионел Меси. Бих го попитал на кого се възхищава и какъв е най-големият му страх.

Подобни публикации