Здравейте, г-жо Иванова.
С настоящето съобщение искам да Ви уведомя, че преведох парите…
Ох, не!
Здравейте, г-жо Иванова.
Пиша Ви, за да Ви кажа, че току-що преведох сумата…
Не и така!
Здравейте, г-жо Иванова.
Бих искала да Ви информирам, че изпратих сумата по банков път…
„Мамка му, Теди! Просто напиши, че си превела парите и изпрати проклетия и-мейл.“
Случвало ли ви се е:
- Да отделяте твърде много внимание на маловажни неща?
- Да инспектирате под лупа всеки детайл?
- Да триете десетки пъти дадено съобщение или да презаписвате видео, защото просто не ви се струва перфектно?
- Да започнете нещо и да го оставите по средата, защото не се получава перфектно?
- Да не започвате даден проект, защото първо искате да натрупате знания и опит, за да го направите перфектен?
Какво се крие зад перфекционизма
Много хора го смятат за добродетел. Перфекционизмът е силно търсено качество по интервюта за работа. Почти всеки работодател би искал да наеме човек, за когото знае, че е перфекционист. Той винаги ще дава 100% от себе си, за да свърши поставените задачи качествено и навреме.
Нека ви кажа какво научих, че се крие зад перфекционизма – истеричен страх.
- Страх от провал.
- Страх от критика, осмиване и подигравки.
- Страх от отхвърляне.
- Страх от игнориране.
- Страх, че никой няма да ме забележи.
- Страх, че не съм достатъчно добра, красива, умна…
- Страх, че съм прекалено пълна/ниска/странна.
- Страх, че съм твърде млада/възрастна.
- Страх, че някой друг вече го е направил и то много по-добре от мен.
- Страх, че ми липсва необходимото образование и компетенции.
- Страх, че изглеждам смахнато и глупаво.
- Страх, че ще разочаровам или нараня семейството и близките си.
Списъкът със страхове е доста дълъг, а и потискащ, затова ще спра с изброяването. Моля ви да разберете, единствената причината да говоря с такова самочувствие за страха е, че го познавам твърде отблизо. И признавам, доста е хитро да се прикрива под формата на перфекционизъм. Само ако знаете колко пъти с гордост съм казвала, че съм перфекционист. Колко възможности съм пропуснала и колко мечти не съм осъществила, заради „перфекционизма си”…
Перфекционизмът – до какво води?
В психологията перфекционизмът се описва като стил на личността, характеризиращ се с натраплив стремеж на човек към безупречност и съвършенство, придружен от критична самооценка и тревожност от оценката на другите. Той кара хората да се занимават с постигането на непостижими идеали или нереалистични цели, които най-често предизвикват ниско самочувствие, тревожност, паник атаки, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и др.
Тези психологични трудности в някои случаи водят до суицидни мисли и могат да отключат други физически и социални проблеми при деца, юноши и възрастни.
Според Брене Браун (учен, изследовател и автор), перфекционизмът е саморазрушителна система от вярвания, която подхранва основната мисъл: „Ако изглеждам перфектно и правя всичко перфектно, мога да избегна болезненото чувство на вина и срам”.
Той е пристрастяващ. Когато изпитваме срам, понеже някой ни осъжда или обвинява, често вярваме, че причината е в нас – не сме били достатъчно перфектни. Някой някога ни е казал, че не сме достатъчно добри или умни и ние вместо да поставим под съмнение погрешната му преценка, ставаме още по-упорити в стремежа си да изглеждаме перфектни и да правим всичко както трябва.
Психолозите разграничават 3 вида перфекционизъм
Ориентиран към Аз-а – представлява поставяне на нереалистични изисквания към самите нас, неспособност да приемаме грешките и недостатъците си. Характеризира се с висока самокритичност и самоосъждане.
Ориентиран към другите – представлява поставяне на високи изисквания към останалите. Характеризира се с неспособност за делегиране на задачи – мислим си, че другите не са способни да ги изпълнят достатъчно добре.
Социално установен – представлява склонността ни да мислим, че другите хора имат нереалистично високи изисквания към нас. Смятаме, че сме неспособни да получим одобрението им каквото и да направим.
Перфекционизмът – начини да се справите с него
- Направете нещо, което харесвате, но не сте добри в него. Завършете го докрай без значение от резултата.
- Делегирайте дребна задача, с която обикновено вие се занимавате, на близък, колега, приятел.
- При ваш успех, завършен проект, малка победа се поздравете искрено и се наградете с нещо, което харесвате – шоколад, СПА процедура, нова дреха.
Книгата „Стоп паник атаки“
Тази статия е откъс от книгата ми „СТОП паник атаки“. Тя в никакъв случай не е перфектна, но е безкрайно автентична. Има хора, които я описват като „Библията на любовта и грижата за себе си“. Други споделят, че тя е променила живота им.
