Защо не играеш тенис
Обожаваш тениса, следиш турнирите, играчите. Разбираш играта, тръпнеш в очакване на поредния епичен двубой между най-големите в този спорт. Копнееш за поредната доза адреналин, която да си набавиш “отстрани”.
Не ти ли липсва последното парче от този невероятен пъзел?Не ти ли липсва усещането да хванеш ракетата и ти да стъпиш на корта? Питаш ли се какво е чувството да удариш форхенд? А да забиеш смач? Каква ли е емоцията да спечелиш гейм, сет… мач?
Спри да се чудиш! Спри да отлагаш излизането си на корта! Винаги, винаги ще си намираш оправдания защо да не го направиш. И повярвай ми, те ще стават все по-солидни.
Ще ти споделя някои от моите, които имах. Костваше ми месеци, дори години, за да сложа край на неспиращите оправдания и да предприема действие. Както добре знаеш, животът ми беше баскетбол, пътувания, лагери. След това се трансформира в 8 часов работен ден в офис… 8 часа седнал на компютър в офис, е доста изморително
Перманентна умора от правене на нищо, болки в гърба и врата. За разнообразие и малко движение – някое друго излизане с приятели и много тенис… пред малкия екран. E, и не само.
ГриШоу на живо
Хубавото на мечтите е, че ги имаме и съществуват, за да се сбъдват. 2017 г. беше една мечтана за мен година. Успях да видя на живо как Гришо вдигна трофея в София.
А, малко по-късно – бях част от магията в О2 арена и имах щастието да се докосна до моя идол. Човекът, който запали страстта ми по тениса. Кой е той? – може да прочетеш тук.
Как да се впишеш в един напълно нов свят
Връщам се на оправданията. Това, което исках да кажа е, че нямах никакви познати в тенис средите. Нямах и представа как да се срещна с подходящи хора за тенис.
Доста дълго време разглеждах сайтове, проучвах кортове, търсих групи за възрастни, треньори… хора, обсебени от тази игра като мен – без практически опит, но с огромното желание да усетят тръпката, за която ти споменах по-горе.
Аз – експертът в оправданията и отлагането
И така, малко по-малко, започнах да се сблъсквам с оправданията си, които ставаха все по-креативни. Ето ги и тях:
- Не са ми удобни часовете;
- Не са ми удобни дните от седмица;
- Не ми е удобна локацията;
- Това май е скъпичко, ще потърся нещо по-евтино;
- Този треньор не ми вдъхва доверие;
- Тази треньорка не ми харесва, има нещо, което ме дразни в нея;
- Тази група е доста голяма, иска ми се да сме по-малко хора;
- Не, няма да започвам с треньор, ще отида на кортовете на стената и ще се запозная с някого. Все пак съм спортист и имам доста добра двигателна култура. Ще пробвам сама;
- Да отида сама на кортовете, като лудите, и да заговарям непознати?! O, не! Никакъв шанс. Не проумявам как ми е хрумнала такава абсурдна идея;
- Никой от приятелите ми не играе, а тези които имат желание да опитат са толкова зле… Нямам необходимото търпение и нерви, за да се уча с тях;
- Напоследък толкова съм се изолирала от хората, че не ми се занимава изобщо с нови запознанства. Вероятността да попадна на някой свестен, е сходна с тази Федерер да спечели отново Гароса. Хм, склонна съм да вярвам, че второто е по-възможно да се случи 🙂
- Когато се върна от почивката си, ще се обадя на треньорчето да го преслушам, и тогава ще се взема по-сериозно в ръце;
- Да, намерих го! Това е моето място – обаждам се и започвам. Но… Няма места, нова група ще се сформира след 2 м., щели да ме запишат. Пф, “голям” късмет… ;
- Добре де, група за начинаещи, те никога няма да са хващали ракета, не че аз съм, но все пак аз съм си аз. Опитът показва, че съм доста добра във всеки един спорт. Ще ми е скучно с тях;
- На другия полюс – ако не съм достатъчно добра за тази група? Тогава ще се чувствам доста неловко, като “най-смотаната”;
- Напоследък съм доста стресирана покрай работата си, май е по-добре да отида на тенис като вляза в кондиция;
- Последните седмици се чувствам по-изморена. Най-вероятно е от пролетната умора. Като свърши този период и ми се върне енергията – отивам на тенис;
- Много е студено навън, сега да ходя на тенис не е много удачно. Да, има балони, но все пак е доста студено. Ще изчакам да дойде пролетта;
- Това лято е страшно горещо. Въздух не мога да си поема, камо ли да ходя на тенис. Ще се запиша от септември, като учениците.
Спри да чакаш следващия понеделник
Винаги ще има нещо, винаги ще чакаме 1-ви януари, следващия понеделник, времето да се оправи… И така до безкрай. Сякаш на мозъка ни му харесва да си играе с нас и да измисля все по-добри и по-добри оправдания.
Как се излиза от този омагьосан кръг ли
Просто действаш. Без да мислиш, без да анализираш. Отваряш линка, набираш телефона и се записваш в групата (или за индивидуална тренировка). Ако няма места, то набираш следавщия телефон, ако и там не се получат нещата – уверявам те, че на 3-то позвъняване ще получиш заветното “Да”.
Необходими са ти само маратонки
Като дойде уречения ден и час – отново не мислиш, стопираш мъдрия си приятел и се съсредоточаваш върху действието. Дори не ти е необходима ракета и топки.Те имат. Като за начало е достатъчно само да си с маратонки.
Мотивацията е следствие от действието.
Много исках да играя тенис, но нямах желание
Години наред толкова „силно“ исках да играя тенис, че и най-незначителното оправдание печелеше мача. И то категорично. С геврек. Сега, всяка седмица аз раздавам гевреци на оправданията си.
По-добре късно, отколкото никога
Предполагам се досещаш, че когато аз се реших да действам, това се оказа едно от най-умните неща, които съм правила. Попаднах на изключителен треньор и човек. Наблягам на думата – Човек. А повярвай ми– имам доста високи стандарти към хората. Запознах се и с много други страстни почитатели на играта, и сега с гордост мога да кажа, че съм част от тенис средата.
Не чакай Федерер да спечели отново Гароса. Сега е моментът ти – ДЕЙСТВАЙ!
