Ивет Лалова – Всички възможни победи
Изправям се бавно, цялата зала е вперила поглед в мен. Сърцето ми започва да прескача лудо. Подават ми микрофона и в този миг гърлото ми пресъхва, имам усещането, че и звук няма да излезе от устата ми. В тези хилядни от секундата, си казвам наум:
“Теди, дишай дълбоко! Знаеш как да се успокоиш. Правила си го много пъти! Говорила си неведнъж и пред телевизионни камери в лицето ти. Можеш! Само дишай!”
Трудно ми е да чуя собствените си думи. Мисля само за танцуващия в ръката ми микрофон. “Не ме издавай колко съм развълнувана, моля те!” – казвам му, надявайки се да ме послуша. И за моя изненада, той най-неочаквано накак се кротва. Обръщам се към сцената и очите ми срещат топлия поглед и широката усмивка на Ивет Лалова. Не съществува техника, която да ми подейства по-успокояващо в този момент. Усмихвам се и заговарям:
“Ивет, благодаря Ви! Вие сте вдъхновение и истински пример за Човек и спортист. Адмирации!” Гласът ми леко издава огромното вълнение, което изпитвам, но успявам да изрека напълно отчетливо думите си. “Браво, бе момиче!” – шепти вътрешният ми глас.
На екрана пред нас, има снимка на 38-сантиметровото желязо, което е било в крака на най-бързата бяла жена в света. Тя ни сподели, че този “медал” седи редом във витрината ѝ до всички останали отличия. Той е специален. Ивет ни разказва за кошмарния инцидент в Атина. Тя чупи тазобедрена кост, по изключително нелеп начин, по време на загрявка преди състезание. Налага се да я оперират веднага…
Най-ценният урок от кошмарния инцидент в Атина
Трудностите и това как човек минава през тях, винаги са будили много повече любопитството ми. За успехите е лесно да се говори. Силно вярвам, че тайната да живеем по-пълноценно и щастливо се крие в това как се справяме с тежките моменти от живота, с които всички ние, рано или късно, се сблъскваме. Именно затова, точно в този момент, исках да задам въпрос на Ивет Лалова.
“Кой е най-ценният урок, който научихте от това, което се случи в Атина… – и добавям – през 2004 г.?”
Ивет се усмихва и казва: „През 2005 г.“ Секунда по-рано през главата ми преминава: “Теди, моля те, не използвай години, защото те не са ти сила. Та, ти не знаеш коя година си завършила училище.” Само че от вълнение, годината сама излезе от устата ми. На мига се изчервих и гореща вълна заля цялото ми тяло. “Браво, Теди, изложи се пред самата Ивет Лалова и цяла зала хора. Естествено, 2004 г. беше Олимпиадата, много си зле!” – не пропусна да се обади вътрешният ми критик. Запазих самообладание, усмихнах се и казах:
“Да, 2005 г… Какво осъзна за себе си след инцидента? Как се промени животът ти?”
Ивет ми подари още по-топла и сърдечна усмивка и ми благодари за хубавия въпрос. Да ви призная честно, в момента не мога да възпроизведа думите ѝ, знам само, че дълбоко ме докоснаха и силно се припознах в голяма част от тях. Сподели че е минала през етап, в който е изчела какви ли не книги за личностно развитие, самопомощ, ментално здраве, психология и т.н. Нещо, което ми е до болка познато. Едно нещо обаче се запечата в душата ми:
“Имаме два варианта пред трудностите – или да се превърнем в жертва, когато ни съборят, или да се изправим и да се превърнем в победители. Зависи само и единствено от нас!”
Предавам ви посланието ѝ така, както то достигна до мен. Ивет допълни, че най-важното е да се стремим да бъдем по-добра версия на себе си всеки следващ ден.
В болницата в Атина, през 2005 г., Ивет Лалова чува едни от най-страшните думи: “Никога повече няма да можеш да бягаш.”
От „Никога повече няма да можеш да бягаш!“, до Европейската корона
На екрана пред нас тръгва видео от 2012 г. – Европейското първенство по лека атлетика в Хелзинки. По ирония на съдбата, това е градът, в който се проведе Световното през 2005 г., което беше голямата цел на българката, за което тя се готвеше в онзи злополучен ден в Атина…
През 2012 г. Ивет е на стадиона, на пистата, по екип, готова да бяга. Тя не просто отново бяга, тя влиза на финала на 100 метра с най-бързото време от 11.06. Големият момент настъпва. Най-бързите жени на Европа са готови на стартовите блокчета. Пистолетът извистява и всички те се изстрелват като светкавици. Нашето момиче изостава, около 50-я метър съперничките ѝ увеличават преднината си. Тя продължава да бяга, секундите неумолимо текат, а финалната линия се приближава все по-бързо.
Ивет Лалова настига конкурентките си и буквално в последните метри ги изпреварва, за да се превърне в първата българка европейска шампионка на 100 м. Спомням си толкова ясно този момент. Очите на Ивет се напълниха със сълзи след паметния финал. Моите също, гледайки я пред малкия екран и изживявайки заедно с нея емоциите ѝ. 9 години по-късно, когато ни пусна видеото от този велик момент за нея и за българския спорт, отново тръпки побиха цялото ми тяло. Настръхнах и сега, докато пиша тези редове.
Няма невъзможни неща
Ограниченията са само и единствено в главите ни. Много често първосигнално реагираме с “Не мога! Това е невъзможно!” Опитайте се “не мога” да го превърнете във въпрос – “Дали наистана не мога да го направя?” – в този момент, мозъкът естествено започва да търси отговор, просто така е устроен. Ивет сподели тази техника с нас по време на събитието, която намирам за невероятно мощна.
Ще ви припомня и една от любимите си мантри:
Ако си мислите, че не можете нещо, повтаряйте си, че можете. Повтаряйки си го, ще го повярвате, а повярвате ли го – ще го направите!
В Наръчника за спортисти – Как да се справите с блокирането преди състезание – ще откриете още доказано ефективни техники за успокояване на ума и повишаване на увереността, които използват най-добрите спортисти в света. Част от техниките съм използвала и аз по време на професионалната си кариера, други продължавам да използвам и днес.
Нормално ли е вълнението преди състезание?
На срещата си с Ивет Лалова бях наистина много развълнувана. Често по време на консултациите си, родители на спортващи деца и атлети, ми споделят колко са притеснени, напрегнати, стресирани преди състезание. Има огромно значение какви думи използваме. Опитайте се, следващия път, вместо да казвате колко сте притеснени, да кажете колко сте развълнувани.
Да сте развълнувани преди състезание, особено, ако то е първо, по-различно, на по-голям форум, е най-естественото нещо. Наскоро разговарях с професор, учен, който редовно изнася лекции и излиза на сцената да говори пред препълнени зали. Сподели ми, че независимо колко пъти го е правил, вълнението винаги го има преди всяко събитие. Мога да кажа, че същото се случва и в спорта. Нормално е да се вълнуваме преди старт, преди турнир, преди голямо събитие. Ключово е да се научим как да контролираме това вълнение, а не да го оставим то ни да управлява и парализира. Самата Ивет сподели, че е изпитвала вълнение да се качи на сцената пред нас, вълнение като това преди да излезе на стартовото блокче.
Наръчникът за спортисти – Как да се справите с блокирането преди състезание – ще ви помогне да се научите как да успокоявате ума си и ще ви осигури предимство пред конкурентите.
За подкрепата и силата на менторите
След края на събиитето, исках да поздравя Ивет лично и да разменя няколко думи с нея. Нова вълна от емоции ме връхлетя. Казах ѝ, че съм развълнувана, споделих и още нещо, което ще запазя за себе си. Беше невероятно мила и сърдечна. Прегърна ме.
Ивет Лалова е вдъхновение! Освен, че е пример за голям спортист, тя е човек Слънце! От онези хора, които ярко блестят, огряват всичко около себе си и дават надежда.
Бъдете смели! Отидете на състезанието, което ви плаши. Излезте на пистата, на игрището, на сцената, скочете в басейна. Отидете при човека, на когото се възхищавате и му го кажете.
Когато паднете, се изправете. Когато се провалите, се изправете. Когато ви отхвърлят, се изправете отново. Бъдете смели! Смелостта е това, което прави разликата. Ще падате, ще се проваляте, ще ви отхвърлят. Приемете го като част от играта, от процеса.
И както Ивет Лалова каза: Обградете се с хора, които ви подкрепят. Хора, които не ви казват “Това е невъзможно”, а такива, които вярват във вашата “лудост”. Намерете си ментор. Потърсете различни специалисти, които ще ви подкрепят и ще ви помогнат да извадите най-доброто от себе си. Защото вие можете! И го заслужавате!
Един спортист, за да разгърне максималния си потенциал, е необходимо да тренира техническата си подготовка, тактическата, физическата и менталната. Необходимо е, също така, да отделя специално внимание върху храната, съня и възстановителните процедури. Обградете се с хора, които ви помагат да разперите криле. Защото могат да летят само тези, чиито сърца вярват в това!
