Всички сме чували общоприетото поверие, че спортистите са “глупави”. Хората като цяло обичаме да генерализираме и да поставяме етикети на по-различните от нас. Примерите са безкрайни. Живеем със стигмите, наложени от обществото. По-лошото е, че от малки израстваме с тези предразсъдъци и ограничаващи вярвания.
Позитивното срещу негативното
Винаги е имало и винаги ще има достойни примери за глупави спортисти, които заслужено да защитават тази теза. Всички знаем такива. Един от проблемите според мен е, че прекалено много се акцентира точно върху тях. Защо обаче? Защото по мое мнение масово хората искат точно това – сеир. Нещо или някого, на когото да се подиграват, да осмиват, да критикуват.
Григор Димитров, Димитър Бербатов, Ивет Лалова, Катя Дафовска, Пламен Констанинов и още куп имена, които, ако тръгна да изброявам, ще ми приключи статията само в имена. Всички те са спортисти и лично за мен са много далеч от глупави.
Да си обсебен
Възхищаваме се на успели хора от различни сфери на живота. За големите успехи е необходимо човек да бъде обсебен от това, което прави. Думата „обсебен“ предимно се възприема в негативна конотация.
Ежедневието на професионалните спортисти преминава изключително целенасочено. Тренировки – по няколко пъти на ден, грижа за здравето – правилно хранене, правилно разпускане, различни процедури, задължителна почивка, определено количество сън. За един спортист да насочи енергията си към правилните неща и да не я разпилява в незначителни, е изключително ключово за успеха му.
Спортистите са обсебени от това, което правят. От любовта си към дадения спорт, а понякога – от славата и парите. При всеки мотивиращата сила е различна.
Учен срещу спортист
Ако попитате един учен физик кой е Данчо Йовчев и той не знае, най-вероятно никой няма дори да си помисли, че е глупав. Защото той е учен физик и това тотално не е в областа му. Но ако попитате един спортист за първия закон на Нютон и той нищо не знае, вероятността да получи етикета „глупав“ е доста по-голяма. Това не е ли двоен стандарт?
Всеки човек го вълнуват различни неща. Едни са добри в една сфера, други – в друга.
Обща култура
Освен чрез знания, обща култура се добива и чрез опит. Много мъдри хора са казали, че чрез опита се учи най-добре. Обикновено на професионалните спортисти им се налага да пътуват често и на различни места. Това е безценен опит, който се трупа. Нови градове, страни, култури, обичаи и т.н.
Време извън спортните терени
От огромно значение, за мен, е това как спортистите прекарват времето си извън спортните терени. Например – Григор в почивките си обикаля света и посещава нови места – ходи на сафари, беше в Исландия. Обикновено споделя снимки от природата – походи, колоездене и т.н. Това ми говори за част от неговата ценностна система. И предизвиква в мен само адмирации. Наскоро основа фондация. Има академия в Хасково. Друго, което ми подсказва за ценностите му, е фактът, че държи на семейството си. Все неща, които в моите разбирания, са доста далеч от глупави.
А списъкът на спортисти, които са показали или притежават подобни ценности, е доста голям.
Адаптивност
Друго изключително важно умение, което притежават повечето спортисти, е адаптивност. Те са склонни по-бързо да се адаптират към нова ситуация. От опита, който имам, мога да кажа, че са и доста социални.
Човек може да е прочел цялата руска класика, но ако не може да се адаптира в една нова и различна среда…
Кое тогава ще е по-важно? Това, че знае всички класици и техните произведения, или това, че е нещастен, неудовлетворен и нещата в ежедневието не му се получават?Виждала съм не един или два подобни примера. Безумно начетени и знаещи хора, които просто не могат да се адаптират в дадена среда, което от своя страна не ги кара да се чувстват добре.
Какво е глупаво?
„Глупаво“ е крайно относително поянтие. За един баскетболът може да е глупав, за друг – изобразителното изкуство.
Лично за мен е глупаво да си пропиляваш парите и енергията в безсмилени неща – безразборен секс, купони, алкохол, цигари, наркотици и т.н.
Глупаво е да не оставиш нещо смислено след себе си.
Глупаво е да не дадеш на някой, който има нужда, когато имаш възможност.
Глупаво е да се самозабравиш и да се държиш надменно с хората.
Двигателна култура
Когато записах езикова гимназия и присъствах на първия си час по физическо, бях шокирана от двигателната култура, която притежаваха 90% от съучениците ми. Имахме задача да направим няколко обиколки на игрището в училищния двор. Когато видях как тичат момичетата и голяма част от момчетата, останах втрещена. Започнах да ги налбюдавам и извън час по физическо. Голяма част от тях не притежаваха никаква двигателна култура и координация.
Какво значение има двигателната култура в нормалния живот и ежедневие?
Огромно. Човек без елемантарна двигателна култура е силно ограничен да извършва прости ежедневни дейности, които нямат нищо общо със спорта.
Друг пример: Когато един успешен спортист не знае, че “Престъпление и наказание” е книга на Достоевски, е силно вероятно да получи етикета “глупав”. Но когато един ИТ гений няма елементарна двигателна култура и координация, няма за какво да му бъде лепнат етикета „глупав“. Глупаво е да не знаеш книгите на Достоевски, но не е глупаво да не можеш да си координираш движенията по стълбите и да изпуснеш яйцата.
Още един пример:
Ако учител по математика не знае, че Монтевидео е столицата на Уругвай, никой няма да го помисли за глупав. Все пак той е математик. Но ако един спортист не знае, вероятността да получи етикета “глупав”, съществува и е голяма.
Каква е разликата? И единият, и другият са специалисти в областта си. Разликата е в етикетите, които общество лепи. Спортистите били глупави… Да, има и глупави, има и интелигентни хора сред тях. Точно, както във всяка една друга сфера от живота.
