Кой е Георги Ненов?

Георги Ненов е Свръхчовекът. Макар самият той да твърди, че гостите, които кани в подкаста си са Свръхчовеците, а не той. Но аз категорично не съм съгласна с неговото мнение. Жоро е създадел на един от най-слушаните български подкасти – “Свръхчовекът с Георги Ненов”. Както и персонален треньор в „Live To Lift“.

Как да живеем живота на мечтите си

Георги успява да превърне една своя мечта в реалност. Както той обича да казва – във всеки един от нас се крие Свръхчовек. Животът е една крива и всеки сам определя посоката, по която да се движи и историята си.

Свръхчовекът с Георги Ненов

Жоро прави нещо на пръв поглед много просто – води непринудени разговори с различни хора, които споделят своя личен опит. Нещо просто, но променящо животи. Променя и моя живот. И има едно общо между всички тези хора. И то е – вярата в себе си. Вярата в собствените си сили и възможности. Мисията му е да помага на другите да живеят живота на мечтите си. И го прави! Георги е вдъхновител!

Силана на „Благодаря“

Един ден, след поредната уникална история, събрах смелост да му пиша. Този човек беше направил много за мен, без дори да го знае. Исках да му кажа едно „БЛАГОДАРЯ“, лично на него. Тогава изобщо не подозирах, че няколко месеца по-късно, ще имам удоволствието да разговарям за спорт с Жоро, черпейки от опита и знанията му, които да споделя в блога си, с вас.

Това е един свръхчовешки разговор, в който може да откриете в изобилие тайни за един по-щастлив и по-успешен живот.

Разговорът ми с Георги

Какво ти дава спортът? Може ли да разкажеш малко повече за бразилското джу джицу?

От дете спортът е много важен за мен. Цялото ми семейство се е занимавало със спорт – баща ми е бил активен хандбалист до студентските си години, единият ми дядо – футболен вратар, другият ми дядо – гимнастик, а баба ми – лекоатлетка.

Откакто се помня гоня футболната топка, а в гимназията доста успешно се включвах във волейбола и баскетбола. До 9-ти клас тренирах футбол – като най-малък в Левски на Герена, после в Академик, а накрая – във Вихър (Горубляне) и Искър (Дружба).

След това си остана футболът на малки вратички до 2008-2010 г., когато две години живях в Северен Лондон и участвах в легендарната „Неделна лига“. Беше невероятно преживяване да играя на неравни тревни терени в „прекрасното“ английско време. В повечето случаи се прибирах кален до ушите и с премръзнали крайници. Но беше забавно и се връщам към тези мигове с усмивка.

Още от гимназията прекарвах няколко часа седмично във фитнеса, но винаги съм си бил слабичко момче – около 75 кг. Преоткрих щангите през 2013 г., благодарение на Лазар Радков.

За около две години влязох в най-добрата физическа форма в живота си и доста добри постижения за непрофесионален атлет – клек от 125 кг и тяга – 150 кг, при моите 187/85 кг.

Тази промяна промени живота ми и изигра огромна роля в моето собствено „намиране“. Спомням си, че получих едно съобщение за имения си ден, което гласеше „Не спирай да ни вдъхновяваш!“

Никога не се бях замислял, че мога да вдъхновявам някого. Просто тренирах за себе си и за това да се чувствам здрав, силен и уверен.

Някъде в края на 2016 г. спрях да играя футбол, което се оказа едно от най-добрите решения в живота ми. Беше доста лесно, защото през 2017 г. отидох да живея в Германия, където тренирах почти ежедневно във фитнеса.

Бразилското джу джицу (Brazilian Jiu Jitsu) се появи в последните мигове на 2018 г, когато пак Лазар, ми зададе следния въпрос: „Жорка, знаеш ли кое умение ще ти помогне да подобриш поне два пъти живота си?“ „Кое?“ – попитах го аз. „Някое бойно изкуство, някой боен спорт.“ „Бразилското Джу Джицу брои ли се?“ – поинтересувах се аз. „Да, идеално е за теб. То е доста по-меко от другите.“

Така влязох в залата на Twisted Jiu Jitsu на 3 януари 2019 г. и към момента съм син колан след около 400-450 тренировки за 2 години. Само от началото на 2021 г. имам 35 тренировки.

Джу джицу

Този спорт ми дава много неща. Първо ми даде осъзнатостта, че хората, които се занимават с бойни спортове не са гамени, не са хора с проблеми с агресията. Да, има и такива, но BJJ е спорт, в който царува не силата, а техниката.

Наричат го кинетичен шах, а във версията му без кимоно (No Gi) е известен като граплинг (боричкане). Взаимства доста техники от борба, джудо и самбо, а основната идея на спорта е „играта“ да се провежда на земята – там, където повечето физически контакти приключват.

Оттук и второто нещо, което ми даде – увереността, че мога да защитя себе си и семейството си, ако се наложи. Бразилското джу джицу няма удари и „обезвреждането“ на врага става по два начина – с ключ на някоя става или с душене. Целта на спорта е да доминираш другия, да го обезсърчиш.

Повярвай ми, Теди, почти всеки бял колан (начално ниво) може да доминира друг човек (който няма опит в борба, джудо, самбо или граплинг) при борба на земя, без значение от разликата в килограмите след няколко месеца тренировки в залата. Включително и момичетата. Момичетата в залата с повече опит от мен редовно ме заключват или удушават, ако не внимавам.

Третото нещо, което ми даде спортът е умението да отстоявам позицията си, не само в спорта, а и в живота. Всяка позиция в BJJ е свързана с точки или предимство. В борбата рядко има хаос.

Участниците разбират къде се намират и къде трябва да отидат. Знаят кой се защитава и кой е в по-изгодна позиция за атака или за повече точки. След няколко месеца в залата знаеш кога си в добра позиция и даваш всичко от себе си да не я загубиш, като в живота.

Георги и Мастър Кайо Тера – 12-кратен световен шампион

Да се пребориш за добра позиция става след месеци, а понякога и години страдание. Как така страдание? Наричам първата фаза на джу джицу „Оцеляване“ – нямаш никаква идея какво правиш, а всички останали, дори и тези, които са дошли 1-2 седмици преди теб, вече разбират играта повече от теб.

Тъй като в тренировките винаги има спаринг, в края ядеш бой. Отново и отново, и отново, и отново. Докато не започнат да идват по-нови хора от теб, които да ядат бой от теб. И въпреки това винаги има по-добри и по-технични, и по-опитни от теб. Стремежът към прогрес трябва да е постоянен.

Важно е да кажа, че в BJJ има огромно уважение между всички. На татамито хората винаги са боси. По-високите колани винаги са пред по-ниските колани. Всяка борба, всеки дрил с техника, всяка среща на състезание започват и завършват с поздрав между двата участника – без значение кой е победил и кой е бил победен. Това много се припокрива с моите ценности.

За финал ще кажа, че преди около година припознах бразилското джу джицу като моя безкрайна игра. Какво искам да кажа? Искам да кажа, че бих го правил завинаги.

Нямам крайна цел. Правя го, защото ми харесва, а не защото искам да постигна Х или Y. Докато ми носи удоволствие и удовлетворение, ще го правя.

Това е ценен урок за мен, тъй като не осъзнавах разликата между нещата, които правя временно, които правя за малко или за по-дълго. Сега вече имам две неща в живота си, които правя БЕЗКРАЙНО – „Свръхчовекът с Георги Ненов“ и бразилското джу джицу.

Прехвърляш ли състезателния си характер в живота, извън спорта? Това повече позитиви или негативи ти носи?

Обратното, прехвърлям състезателния си характер от живота, в спорта. С времето научих, че всяко нещо, което можеш да управляваш, може да носи много повече позитиви отколкото негативи.

Ще ти дам пример: Представи си огън. Пожар. Ако можеш да го насочваш, този пожар може да е спасение. Може да е в помощ на твоето дело – да прочистиш просека в гората, в планината. Но ако не можеш да го насочваш, този пожар може да изгори всичко, което си създавала и за което ти пука. Въпросът е „Как да се науча да го управлявам?“ Няма верен отговор. Трябва да намериш такъв за себе си.

Винаги съм бил супер състезателен. Още в 1-ви клас исках да съм най-бързият в бягането, в четенето и в математиката. И бях! После, в 5-ти клас нивото се вдигна, защото в моето училище имаше по-бързи и по-умни деца. Но аз отказах да изоставам. Решавах максимално бързо контролните си и се раздавах във всеки спорт, за да докажа, че съм най-добрият. Не бях кой знае колко добър в нищо (освен в математиката).

И сега, когато стане въпрос за подкастите в България, не искам да бъда НАЙ. Искам да бъда „един от най“, да общувам с другите хора, които създават ценно и качествено съдържание. И заедно да ставаме по-по-най, защото нищо не ти помага да ставаш по-добра версия на себе си така, както средата от хора, с които общуваш.

Като човек, който обожава да чете и слуша книги, можеш ли да отличиш една спортна автобиография, която най-дълбоко те е докоснала? Защо?

„Зов за завръщане“ – Да, биографията на Арнолд Шварценегер, защото за мен това е човекът, който е сбъднал всичките си мечти.

А мечтите му са били коя от коя по-смели и дръзки. 7 пъти Мистър Олимпия. Най-високоплатеният мъж в Холивуд. Губернатор на Калифорния, родом от Австрия. Всяка една от тези мечти е в различна плоскост. Този мъж е невероятен. Феномен. Отговорът на твоя въпрос „защо“, са два негови цитата:

1. „You can’t climb the ladder of success with your hands in your pockets.” („Не можеш да се катериш по стълбицата на успеха с ръце в джобовете.“)

2. „How many times have you heard that you can’t do this and you can’t do that and it’s never been done before? I love it when someone says that no one has ever done this before, because then when I do it that means that I’m the first one that has done it. So pay no attention to the people that say it can’t be done. I never listen to, “You can’t.” (Applause) I always listen to myself and say, “Yes, you can.”

(“Колко пъти сте чули някой да каже, че не можете да направите това или онова и че това не е правено преди? Обичам, когато някой каже, че това не е правено досега, защото когато го направя, това значи, че съм първият, който е успял. Така, че не обръщайте внимание на хора, които казват, че нещо не може да бъде направено. Не вярвам на „Не можеш!“, а слушам себе си и си казвам: „Да, ти можеш!“

Ако имаш само една възможност да избереш и да поканиш един велик спортист в подкаста ти „Свръхчовекът с Георги Ненов“, кой ще е той? Защо?

Без никакво замисляне, ще поканя Айртон Сена. Дори не ми мина през главата да поканя друг спортист. За мен Сена е Легендата.

Той е най-великият, откъм състезателен характер, ценности, хъс, смелост. Човек, който се слива в едно с машината. Човек, на когото се възхищавам и съжалявам искрено, че никога няма да мога да видя на живо.

Ако се налага да е жив спортист, бих поканил Джордан. Паралелът между Джордан и Сена е, че и двамата са едни от най-състезателните спортни личности, за които зная. И двамата са The G.O.A.T.

Цитат, съобразно който живееш?

В момента живея съобразно този: „Без да бързаш, без да спираш.“

Подобни публикации