Една от магиите на тениса е, че ни сближава. Провокира ни да бъдем по-добри, по-толерантни, по-човечни. Тенисът ни прави от един отбор, без значение от пристрастията към любимите герои на корта. Запознанството ми с Елена Андонова заслужава специално внимание.
Елена Андонова – история на запознанството ни
След приятна разходка в планината, сядам да обядвам в хижата наблизо. Както си се радвам на слънцето, свежо зелената пелена, птичките и непотворимия аромат на пролет, дочувам на съседната маса една дама да коментира как Григор отново не успя да победи Циципас. Мъжки глас отговори, че не е гледал мача, тъй като по същото време е играл тенис. Това тотално ме извади от пролетния екстаз, в който се бях потопила и ме накара да наостря уши. Леко се обърнах да ги огледам и видях, че са в доста добра спортна форма.
Поех дъблоко въздух и като пролетна буря изневиделица наруших идилията им. Извиних се все пак, че ги притеснявам и подслушвам. Най-лошото, което можеше да се случи, бе да ми теглят една. А аз да се извиня отново, но този път по-засрамена и да пожелая хубав ден. Е, за мой късмет – не се получи!
Усмихнаха ми се и заговорихме за общата ни страст. Разказах за сайта ми и за рубриката ТениСтраст в предаването Break point/Точка за пробив. За моя изненада, те се оказаха едни от най-добрите тенис аматьори. Всъщност, дамата е била на върха на любителския тенис. Заедно със своя партьнор на двойки, преди време, са спечелили турнира на “Пежо”, който ги е изпратил в Париж на Ролан Гарос. Разказа ми за изживяването си във френската столица, за усещането да стъпиш на Филип Шатрие, за мачовете на Рафа Надал. Аз бях като хипнотизирана.
Въпросната дама ме свърза с Елена Андонова – друга тенис шампионка, чиято история е не по-малко вдъхновяваща. Ето какво прави тенисът и една “случайна” среща в планината.
Елена е първият български лайнсмен, съдийствал на АТР 1000/WTA „MUTUA Madrid Open“. Разказва, че един от най-незабравимите и емоционални моменти, е четвъртфиналният мач между Рафа Надал и Фернандо Вердаско. Кралят на клея си е държал кърпата на 15 см от нея. Елена споделя, че ѝ е било трудно да остане безпристрастна към своя тенис герой. В крайна сметка, професионализмът ѝ надделява, въпреки еуфорията. Ето още любопитни факти, които сподели тя с мен.
Как се роди любовта ти към тениса?
В края на първи клас момичето, с което деляхме един чин, и което живееше в съседният блок, ми каза: „Моята майка е треньорка по тенис на корт и събира деца за лятото. Искаш ли да се запишеш?“. Отговорих: „Ще питам нашите.“. Родителите ми нямаха представа какво е „тенис“, но майка ми ме заведе на кортовете на ЦСКА. А моята съученичка беше Катерина Малеева… Спрях на 14 години, когато ме приеха в СТ „Христо Ботев“.
Как се запали по любителските тенис турнири?
През 2004 г., двадесет години по-късно, случайно срещнах една от бившите ми треньорки Мариана Ненова. Похвали се, че са построили Спортен комплекс „ДЕМА“ и по повод официалното му откриване организират любителски турнир. За първи път разбирах, че има такива турнири. Макар, че за всички тези години бях играла само пет пъти. Приех поканата. Незнайно как стигнах до полуфинал. Никога няма да забравя реакцията на противничката ми, когато видя моята ракета – тежка, с малка глава и по няколко различни корди в двете посоки (по мое време се заменяха само скъсаните корди, при това с какъвто кордаж има в момента, а не се пренаплиташе цялата ракета). Та тя ме погледна с изумление и каза: „Извинявай, ама какво е това?“. Загубих катастрофално с 1:7, но това ми беше достатъчно.
На 35 отново се „запалих“ по тениса. Купих си ракета. Огромното ми старание, борбеност и желание за победа, заедно с подготовката от детските години, постепенно започнаха да дават резултат.
Как се появи съдийството в живота ти?
Година по-късно, през 2005-та, пак благодарение на Мариана Ненова научих, че имало и български съдии по тенис. Изкарах необходимите курсове и започнах да съдийствам. И понеже влагам същите усилия и старание, за кратко време се превърнах в един от най-добрите български съдии, макар че започнах доста късно – на 37 години. Така през 2012 г. станах първият български лайнсмен, съдийствал на АТР 1000/WTA „MUTUA Madrid Open“.
В кое амплоа се чувстваш най-комфортно?
Не може да се прави сравнение между съдийството и това да си част от играта. Емоцията е различна, но важното е да си на корта!
На какво те научи тенисът?
Тенисът ме научи на дисциплина, честност, уважение и отговорност както към себе си, така и към всички, били те съотборници, противници или просто приятели. Научих, че всичко, което е във физическите ми възможности зависи само от мен.
Първоначалното ми завръщане на корта беше много трудно. Правех лесни и чести грешки. Постепенно започнах да вярвам в себе си, станах по-търпелива. Независимо колко време не бях играла тенис, не съм спирала да спортувам – бягане, коремни преси, гирички. Затова само за три-четири години успях да заиграя на доста добро ниво. Тренировки са в основата на всичките ми успехи! Всеки ден! Или тенис, или фитнес, но е всеки ден!
Разкажи повече за допира ти до големия тенис
Първият ми и най-емоционален допир с големият тенис беше на Мастърса в Лондон през 2010 година, където отидох благодарение на това, че същата година спечелих аматьорската верига „Carlsberg“. Последва, както вече споменах, съдийството в Мадрид, а през 2014 г. с моят приятел и партньор Петър Котев спечелихме турнира на „ПЕЖО“. Същата есен за втори път бяхме в Париж на турнир от серията „Мастърс 1000“ като победители в смесените двойки на веригата „Национална тенис лига“. И всеки път вълнението и емоцията да си сред световните величия е огромно! Забравяш всичко и се отдаваш изцяло на играта!
Кой е твоят тенис герой и какво би го попитала, ако можеше?
Моят тенис герой е Рафаел Надал, защото всички негови качества като спортист – волята за победа, независимо от резултата и множеството травми, борбата до последната точка и честността, са всички онези качества, които с годините успях да изградя и в себе си. Каквото и да го попитам, аз знам отговора – упоритост, труд, безгранична любов и отдаденост на спорта!
