Спортен психолог
Това е пециалист, който помага на спортистите да изградят по-добра психическа устойчивост, да подобрят концентрацията си, да повишат увереността си, да контролират ума си в стресови ситуации и др. Освен с атлети, спортният психолог работи с треньори и родители. В тази статия акцентът ще е върху ползите от работата му с родители на спортуващи деца.
Полза 1 – ще разбирате по-добре детето си и ще говорите на неговия език
Огромна част от проблемите ни (без значение в какви взаимоотношения сме) идват от недобра комуникация, или липса на такава. Спортният психолог ще ви помогне да разбирате по-добре емоциите, реакциите, нуждите на детето си. Ще ви подкрепи да подобрите общуването помежду си, което ще ви помогне да изградите по-дълбока връзка с детето си.
Често родители в стремежа да помогнат на детето си, без да осъзнават повече му вредят. За съжаление невинаги това, което мислим, че е добро за детето, наитина е така. Ето един прост пример:
Детето ви е загубило състезание и е много разстроено и плаче. Вие в опита си да го утешите му казвате: „Недей да плачеш, това е само едно състезание. Другия път ще победиш, нищо не е станало. Успокой се, ела да се разсееш.“ Подобни думи няма да успокоят детето ви, те ще го накарат да се почувства още по-неприятно и неразбрано. Ще го провокират да се затвори. Най-вероятно се питате защо? Защото по този начин омаловажавате емоциите му. Посланието, което му отправяте е, че това което чувства не е редно. Ако този модел се повтаря, с времето детето ви ще започне да потиска и отрича емоциите си, което е предпоставка да отключи различни психологически проблеми и трудности в бъдеще.
Като дете криех и отричах силни емоции. В тийнейджърските си години започнах да имам най-различни физически симптоми (задух, буца в гърлото, мигренозни пристъпи, виене на свят, силно сърцебиене), обиколих редица лекари, направих куп изследвания. Всичко беше в норма. Бях отлкючила паническо разстройство. Отне ми дълго време, догато разбера какво се случваше с мен. Благодарение на трудностите, с които се сблъсках, се роди книгата ми „Стоп паник атаки“.
Детето ви има нужда да изживее, така наречените, негативни емоции – като гняв, разочарование, срам, страх – след загуба на състезание или слабо представяне, по същия начин, по който има нужда да изживее и да сподели с вас радостта и вълнението от победата. За да бъдем здрави е необходимо да се научим да изкарваме от нас всички емоции, а не да ги потискаме и отричаме. Знам, че е мъчително да гледате детето си да страда, няма как да вземете неговата емоция, то има нужда да си я изживее. Позволете му и бъдете до него.
Статията – 5 съвета как да подкрепите детето си след неуспех в спорта – ще ви даде конкретни насоки как да подобрите комуникацията и връзката си с детето.
Давам ви още един пример, с който често се сблъсквам в практиката си:
Преди състезание, родителят се опитва да мотивира детето си и му казва: „Хайде, днес ще играеш добре. Ще вкараш два гола!“ Подобни фрази не мотивират детето. Всъщност му внасят допълнително напрежение и изисквания, и са предпоставка детето да блокира. Защо? Защото то се чувства длъжно да вкара два гола. Ако не ги вкара, ще го насочи към себе си, че се е провалило. И още по-лошото, ще се чувства виновно затова, че е разочаровало мама или тате, защото те очакват то да вкара два гола. Най-големият страх на всяко дете е да не разочарова мама, тате или треньора.
Какво да кажете на детето си преди състезание?
Задавайте му въпроси. Попитайте го какво мисли за предстоящия мач, как се чувства – физически, психически. Кажете му, че го обичате, че се гордеете с него без значение от крайния резултат и неговото представяне.
Полза 2 – детето ви ще повиши увереността и самооценката си
Най-важното за подрастващитие, особено до около 12-годишна възраст, е подкрепата от родителите. Семейната среда има най-голямо значение затова дали детето ви ще е сигурно и уверено, или ще е с ниско самочувствие и самооценка.
Колкото по-добре разбирате детето си, колкото по-дълбока връзка имате помежду си, толкова по-сигурно и уверено ще бъде то.
Тук няма как да не отделя внимание на критиката. Всички деца, с които разговарям, ми сподлят, че родителите им ги крикикуват. Някои родители критикуват по-меко, други доста остро, стигайки до крайности. Няма човек на Земята, който да обича критиката, макар всички ние да я използваме. Само се замислете, ако вие сте постоянно подложени на критика в работата си, как ще се чувствате?
Представете си, че се готвите за важна презентация. Идва големият ден, притеснени сте, излизате, изнасяте презентацията, доволни сте от себе си, че сте успели, но идва шефът ви, или някой клиент, и започва да ви критикува: „Това не ми хареса как го представи. Информацията не беше пълна, беше объркваща. Не трябваше да говориш толкова силно/тихо? Ръкомахаше твърде много. Слайдовете ги сменяше бързо, шрифтът не беше подходящ и не се виждаше хубаво. Трябваше да си по-прецизен/а. Трябваше да обясниш по-добре.“ Как бихте се почувствали? Това ще ви мотивира ли да продължите да изнасяте презентации? Ще ви помогне ли да бъдете по-добри следващия път? Мога да се обзаложа, че отговорът е „НЕ“.
Децата са много критикувани – за училище, за тренировките и състезанията, за нещата вкъщи. Критиката ги смазва. Някои от тях започват да приемат себе си като провал, като недостатъчни, като че не ги бива в нищо. Започват да се страхуват да направят каквото и да било, защото ще го направят неправилно, грешно и ще бъдат критикувани и овикани отново. Затова се задейства защитната им механизъм – да не го правят и стават пасивни.
Спрете да критикувате детето си. Това ще промени живота му, ще промени и вашия по неочаквано позитивен начин.
Знаете ли кои са най-големите критици? Тези, които критикуват най-остро себе си. Спрете да се самокритикувате! Бъдете по-мили и по-толерантни със себе си. Когато намалите самокритиката, ще критикувате и останалите далеч по-малко.
Повярвайте ми, детето ви знае много добре когато е сгрешило или не е направило нещо добре. Няма нужда от допълнителна критика, то само се обвинява и самокритикува. Кажете му, че грешките не го определят като човек. Задавйте му въпроси – какво може да направи различно следващия път, какви поуки си е взело от случката, как се чувства. Покажете му, ако ситуацията е такава, как се прави правилно, научете го. Помогнете му да назове емоциите си. Кажете му, че има право да е гневно, разочаровано, тъжно. Бъдете до него в болката, в гнева, в разочарованието му. Ако вие сте прекалено афектирани от случилото се, дайте си време и пространство да се справите с вашите емоции, но не си го изкарвайте на него.
Полза 3 – вие разбирате какво да подобрите, детето ви го подобрява
Често разговарям с родители, които ми споделят, че детето им се страхува да сбърка, да опита нещо ново, стреми се да изпълнява всичко идеално, критикува се, когато не успее, липсва му увереност и т.н С течение на разговора разбирам, че родителят (или другият) имат много сходно поведение. Например, ако детето се страхува да сгреши и се опитва да бъде идеално във всяка сфера, се оказва, че родителят има склоност към перфекционизъм. Перфекционизмът се характеризира с натраплив стремеж на човек към безупречност и съвършенство, придружен от критична самооценка и тревожност от оценката на другите.
Друг родител ми споделя детето му колко неуверено се чувства по време на състезание. Оказва се, че майка му е изключително неуверена в себе си, с ниска самаооценка.
Често родителите искат от децата си неща, които самите те не правят. Преди време моя позната ми се оплака, че детето ѝ не яде никакви плодове. Попитах я дали тя и съпругът ѝ ядат. Оказа се, че не. Посъветвах я да започнат да консумират плодове и да ги слагат в купа на масата, за да се виждат. След извество време ми се похвали, че синът ѝ сам се просегнал към ябълките.
Промяната в семейството започва от горе надолу. Това е основен принцип. Ако родителят е в състояние да поддържа променено своето поведение спрямо детето, детето в крайна сметка ще промени своето държание.
Ако искате детето ви да е по-уверено, работете вие да подобрите вашата увереност и самооценка. Ако искате детето ви да опитва нови неща и да не се страхува да сбърка, работете върху перфекционизма си, покажете му, че нищо лошо и страшно няма да се случи, ако не бъде идеално. Позволете си вие да сгрешите. Позволете си да бъдете истински, а не идеални. Когато работите и подобрявате себе си, на първо място, вие разрешавате свои лични трудности, на второ място – помагате на детето ви да разреши своите предизвикателства.
Академия по ментална подготовка за деца спортисти – начало октомври 2024 г.
Консултация с мен – онлайн/на живо
Наръчник за спортисти – Как да се справите с блокирането преди състезание
