Продължение на Част 1 – Федерер една сбъдната мечта
Не е препоръчително да четете по-надолу, ако не сте се запознали с историята в първа част.
Мисията – да видя Федерер
Полетът ми беше рано сутринта и почти не бях мигнала. Излитах с мисия – да видя Федерер на живо. 3, 2, 1… и вече бях сред пухкавите бели облаци, напът да осъществя една от най-големите си мечти.
На английска земя
Английското време беше благоприятно и дори слънцето се усмихваше игриво. Бързо се справих с автобуса и метрото. Слизайки на метростанция „О2 арена“, пулсът ми се ускоряваше. Имаше реклами навсякъде за предстоящия финален турнир. Само още няколко стъпала и извънземната О2 щеше да се разкрие пред очите ми в пълния си блясък. Вниманието ми мигновено бе приковано от големите колони, с плакати на най-добрите 8 през годината. Съвсем естествено, погледът ми първо “срещна” този на Федерер. Спрях се и се усмихнах. Извадих си телефона и си направих селфи с него.
След това направих същото упражнение, снимайки се с Гришо. Нашето лъвче, което гордо седеше до най-големите в света на тениса.
Финален опит да оправя билета си
Забелязах огромния екран и до него – билетните касите. Отидох до тях и обясних ситуацията си. Те ми показаха една от стъклените постройки и ме насочиха към посредника, от когото си бях закупила билета. Все пак, попитах дали са останали налични. Разбира се, получих отрицателен отговор.
Влетях в помещението на посредника. На един дъх обясних всичко отново. За съжаление ми казаха, че няма какво да се направи без първоначалния собственик на билета. Обясниха ми, че понякога се случва билетите да се дублират. Посъветваха ме да отида по-рано в залата, за да опитам да мина през проверката първа. Дори и с детски билет. Това бе информация от „кухнята“. Очевидно имаше надежда.
Баница за новите ми съквартиранти
Запътих се към апартамента си. Лесно се ориентирах и бързо го намерих. Наистина бе само на 5 минути пеша от залата. Момчетата се оказаха много мили и сърдечни. Прекрасен избор бях направила с тях. Носех им изненадата. Майка ми специално бе направила баница, със заръката – да почерпя хората. Обясних им какво е това, а те взеха, че много я харесаха.
На разходка из Лондон
По-късно се видях с моята приятелка, която бе пристигнала с половинката си в Лондон.
Имахме резервация в един испански ресторант. Изборът не бе случаен. Все пак афинитетът ми към иберийската кухня надделя. След като хапнахме, се разходихме из нощен Лондон. Завършекът на тази прекрасна вечер бе подобаващ – с по чаша коктейл.
ГОЛЕМИЯТ ден
Излишно е да казвам, че от вълнение почти не спах. Е, не че имах и много часове да си позволя този лукс. Все пак, в някакъв момент се предадох. Дали от силните емоции през деня, дали от изпитото вино вечерта, но успях да открадна няколко часа сън. Имах нужда да презаредя батериите за предстоящата ми „среща“ с Федерер. Събудих се много рано и оползотворих времето да разгледам снимките от предната вечер. И, разбира се – да видя последните новини, свързани с тениса. Всичко си бе по-график. С нетърпение се очакваше първият ден от шоуто на 8-те най-добри.
Капучиното – важен детайл за пълно щастие
Обожавам сутрешното капучино. Изключително важно ми е да се насладя на този момент от деня. А сутрешно кафе, в компанията на скъп човек, е очаквано добра комбинация. Поръчахме си английска закуска, макар че душата ми копнееше за френски кроасан и плодове. Но и беконът свърши работа, особено след вечерта, която имахме. Все по-трудно криех вълнението си. Нямах търпение да вляза в залата. Последни прегръдки и се отправих към нея.
Връзката ми с О2 арена
Когато прекрачих главния вход, пулсът ми прескачаше бясно. На няколко метра от мен бяха разположени пропусквателните пунктове, които много наподобяваха тези на летищата. На лентата се поставят вещите, минава се през скенера и от другата страна са служителите, които сканират билетите. Загледах се много внимателно в тях. Все още нямаше много хора, което беше разбираемо.
Програмата започваше с мач на двойки, а след него на корта щяха да излязат Федерер и Джак Сок. Аз бях порядъчно подранила и за първия мач. Но въпреки това имаше и други луди като мен, които нямаха търпение да видят О2 арена и отвътре. Направи ми впечатление, че служителите изобщо не поглеждат билетите, а само ги макркират с онази машинка, която много прилича на пистолет. Казах си наум, че патронът за моя билет ще е зелен.
Мигът на истината…
Поставих си чантата на лентата и бързо преминах през скенера. Бях чиста, това не ме изненада. С треперещи ръце подадох детския си билет на момчето пред мен, което насочи “пистолета” към баркода.
Усещах ударите на сърцето си в гърлото. Тези секунди ми се сториха вечни. Казах си наум: „Зелено! Теди ти обожаваш зелено!“ Когато доближи достатъчно оръжието, то светна…
ЗЕЛЕНО!!!
Не вярвах на очите си. Бях в ступор! Не знам колко време ми отне да асимилирам какво точно се случи, както и да направя първата крачка към онези стълби, които водеха до моята мечта.
О2 арена отвътре
Превземайки и последното стъпало се озовах на първото ниво на залата. Срещу мен имаше още стъпала, които водеха при звездичките (както майка ми все обича да казва). Но моят детски билет беше за първо ниво. Централно, само няколко реда зад играчите. Имаше монтирани екрани през няколко метра и толкова много щандове, които предлагаха най-различни храни, напитки и сувенири.
Чувствах се като дете в Дисниленд. Когато намерих сектор 111 Н се изненадах, че нямаше служители на всеки вход. След София Опън ми се струваше най-логичното нещо.
В сърцето на О2 арена
Стъпвайки в залата, дъхът ми буквално спря. Тя все още бе много празна, но това не отнемаше от величието й. Беше огромна! Тръпки преминаха през цялото ми тяло, усетих как коленете ми омекнаха. Погледнах номерата и започнах да търся моя ред. Оказа се, че е надолу – все по-близо до корта. Не можех да конторлирам емоциите си.
Когато, невярваща, седнах на мястото си, погледнах билета още веднъж, за да се убедя, че цифрите съотвестват. Е, бяха същите. Без съмнение това бе мястото ми. Подпрях глава на ръцете си и се вгледах в празния корт пред мен. В този момент сълзи от щастие започнаха да се стичат по бузите ми. Около мен нямаше много хора, но – честно казано – изобщо не ми пукаше как изглеждам. С треперещи ръце извадих телефона си, за да пиша на най-близките си същества, които тръпнеха в очакване на новини. Проведох няколко силно емоционални разговора. Спомням си само думите им: “Много се гордея с теб!”
Подарък от Вселената
Рових си нещо в чантата, когато се чуха немного силни аплодисменти и викове. Залата все още беше доста празна. Вдигнах глава и… не можех да повярвам какво виждам. Зяпнах с отворена уста и премигнах по-дълго, сякаш да се убедя, че не сънувам. Самият Федерер, от плът и кръв, седеше на няколко метра пред мен.
Излизаше за своята тренировка преди мача. Хвърлих си чантата и затичах към първите редове, където се бе събрала малка тълпа. Намирах се на около 2-3 метра от Федерер. Беше напълно сюрреалистично.
Купих си билети за Лондон с идеята, че ще съм част от невероятната атмосфера и ще го гледам от върха на 20 хилядната зала, горе – при звездичките. И тази идея ме правеше безумно щастлива. Носех си и бинокъл…А сега, сега бях на две ръце разстояние от него. Сърцето ми щеше да дезертира от гръдния ми кош.
Миг безвремие
Бях като хипнотизирана. Изгубих представа за време и пространство. Не знам колко дълго остана на корта. Аз просто не можех да отлепя очи от него.На живо изглеждаше още по-аристократичен. Лекота, елегантност, финес… Беше впечатляващ!
Безценен урок, който научих
След цялото фиаско с билетите – разменените дни на групите, след всички нерви, негативни емоции и разочарование, Вселената просто бе предвидила най-доброто за мен. Имах едно от най-хубавите места в залата. Успях да видя Федерер два пъти на корта – по време на третировката му и в официалния мач. Оттогава се научих да се доверявам на Вселената. Дори и в най-тъмните моменти, защото знам, че тя е предвидила най-доброто за мен.
А вие доверявате ли се на Вселената?
