Кой е Теодор Борисов?
Теодор е познато име не само в спортните, но и в историческите среди. Освен спортен журналист, той е доктор по история с дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“.
Теодор също така е автор на книгата “Как Цар Футбол превзе България”.
Тео ме очарова с невероятно богатите си познания в редица области. Също така, силно ме впечатли с джентълменски обноски. Нещо, което в днешно време все по-рядко срещам. Той е от мъжете, които задържат вратата на жената и я изчакват тя да премине първа.
Теодор ми помогна със знанията и опита си, за да организирам спортните викторини с ТениСтраст. Той определено има афинитет към различни интелектуални надпревари, тъй като е организатор на футболен куиз в “Академията – Дианабад” и трикратен победител от предаването “Минута е много”, което будеше интереса ни преди години.
Разговорът ми с Теодор
България беше една изключително спортна нация. Според теб какво е необходимо да се промени сега, за да може спортната култура отново да се върне?
Много сложен въпрос. Големите успехи, които постигаме през 70-те, 80-те та дори и 90-те години на миналия век са във време, когато спортът не е бил толкова комерсиален колкото е в момента.
От 1988 година насам се позволява на професионалисти да участват на Олимпийски игри. Оттогава е излишно да казваме на какво прилича спортната индустрия. Средствата, които българската държава тогава е влагала в спорта са били милиони, а ако трябва да се търси сегашния им еквивалент, вероятно ще говорим за милиарди. Има поне 30-40 държави, които влагат много повече средства от нас. Чисто финансово няма как да сме в топ 10 или топ 20 на света.
Манталитетът много добре се видя в ситуацията с националния отбор по плуване и положителните допинг проби. Той не се е порменил. Винаги някой друг е виновен, винаги има някакъв заговор, никой не поема лична отговорност тогава, когато нещата се объркат.
Когато даден състезател реши да бъде наистина елитен, той няма да направи подготовката си в България и няма да се довери на българските треньори. Най-успешните ни спортисти се готвят в чужбина – Гришо, Ивет, Кубрат и т.н.
В момента, в който нашите спортисти ще могат да се готвят в България, ще имат необходимата адекватна тренировъчна програма и средства за възстановяване, тогава вече ще може да говорим, че ще имаме поне половината от успехите в миналото.
Какво те вдъхнови да напишеш книгата – „Как цар футбол превзе България.“ Какво е посланието, което искаш да предадеш на читателя?
Книгата е идея на моите издатели от сдружение “Българска история”, от което съм част в момента. Тяхна е концепцията, но изпълнението е мое. За футбол има страшно много книги – за клубове, национални отбори, но досега не е излиза културологична история на футбола.
Това го има като критика към мен – защо не съм наблегнал повече на резултати, на големи мачове, профили на футболисти… Тези неща са писани. Идеята е да се разбере защо този спорт е Цар Футбол – най-популярната игра. Идеята е през неговата история от началото на ХХ век до неговия край да се проследи едновременно политическото и обществено развитие на страната.
Защото абсолютно всички процеси, които са се случвали, намират отражение във футбола. Имаме единствен пример на рязък контраст между двете в началото на 90-те години – тежко икономическо и социално състояние в момент, в който ставаме четвърти на Мондиал’94.
Ето така хората могат да си обяснят защо е цялата тази радост, цялото това футболно пиянство. Но в същото време дотам не се стига толкова лесно – има си еволюция.
Това е една книга, която е написана в съвсем достъпен вид. Дори хора, които не се интересуват от футбол, могат да разберат защо този спорт има такъв статут не само в България, а и в глобален план.
Как според теб треньорите могат да мотивират децата да спортуват?
Този проблем го има не само в България. В днешно време е много трудно да се задържи вниманието им извън технологиите и нещата, които ни обграждат.
Говорим за личностна мотивация. Ако се върнем назад, не е случайно, че едни от най-големите спортисти идват от крайни квартали и от бедни семейства. Това са хора, които знаят, че спортът е начин, по който могат да излязат от нищетата.
Защо африканските футболисти са толкова много и имат толкова успехи? Защото знаят, че ако отидат в Европа и си намерят отбор, ще изхранват себе си и цялото си семейство. Когато човек е презадоволен и има всичко, няма как да се мотивира.
Ако можеше да прекараш само един ден с някой велик спортист, кой щеше да е той и какво би го попитал?
Тук малко ще финтирам въпроса, тъй като най-добрият вариант би бил да съм като невидимия човек – да се поява на някоя гала на спортисти и да седна на тяхната маса, за да видя какво си говорят.
Излишно е да казвам, че това което си говорят спортистите помежду си, няма нищо общо с публичния им образ пред журналистите.
Ако трябва да съм сериозен, просто бих искал да вляза в ролята на тези колеги, които имаха възможност да прекарат един ден с Христо Стоичков в ролята му на журналист.
Защото виждаш едно голямо българско име да интервюира друго голямо световно име – на равни начала. Двамата да са институции в своя спорт, а ти просто трябва да седиш, да слушаш и да попиваш.
Именно това бих направил – един ден с Христо Стоичков в ролята му на спортен журналист.
Какъв съвет би дал сега на 20-годишното си „Аз“?
Човек, когато е на тези години, има една представа за живота – малко идеалистична. Съветът, който бих си дал е – не бъди наивен. Доверявай се на хората, бъди искрен с тях, но винаги имай едно наум.
