Живот като на Федерер
В онзи период животът ми започваше и приключваше с баскетбол. Ставах, лягах, дишах с мисълта за него. Тренировки, турнири, лагери, национален отбор, пътувания.
Ежедневие точно като на Фед, но на “малко” по-различно ниво 🙂
Бегли „познания“ на тема тенис
Като човек, който не просто обича спорта, а живее с него, винаги съм поназнайвала по нещо в различните му сфери. Бях чувала, че Сампрас е най-добрият. Знаех за голямото му съперничество с Агаси. И дотук се простираха познанията ми на тема тенис.
Как си обогатих тенис речника?
Никога не съм била привърженик на телевизията, предаванията, та дори и на филмите. Най-често съм използвала електронните устройства, за да гледам някакъв спорт.
След “запознанството” ми с г-н Федерер, започнах да пренебрегвам любимия си баскетбол и да му изневерявам с тенис. Все повече тенис… и още тенис.
Разбира се, отделяйки толкова време на този спорт, думи като “дюс поле”, “топ спин”, “ретур”, “сечен бедхенд”, “плосък сервис” и т.н., придобиваха все повече смисъл и вече не ми звучаха на китайски. А, имена като Налбандиян, Филипусис, Кория, спрях да ги асоциирам с вождове на племена.
Луди фенове
Никак не е трудно да забележи човек, че когато говоря за Федерер цялата се променям. Очите ми заблестяват, усмивка озарява лицето ми. Гласът ми става по-звънък. Започвам да жестикулирам. Понякога дори имам усещането, че ще литна от вълнение.
Всички знаем как изглежда едно щастливо дете, обяснявайки нещо, което го е впечатлило. Е, доста често се преобразявам в това дете, говорейки за швейцареца – магьосник.
Споделено щастие
Изключително трудно е за хората, които ме обичат да останат безпристрастни в тези ми моменти.
Да видим любимите си същества щастливи е безценно. Съответно, те също се радват, когато съм на гребена на вълната.
Страст и емоция
За мен Федерер и тенисът никога не са били просто един спортист и една игра. Те са емоция и преживяване. Те са вдъхновение и мотивация. Те са – начин на живот. Начин на живот, който моите хора исках да разберат и да споделят с мен.
В момента гордо мога да кажа, че всички те са луди фенове на Фед и на тениса като цяло. И като кажа луди фенове – не си мислете, че преувеличавам. Майка ми си взима отпуска, за да гледа Гришо и Роджър. Аз също, но това вярвам, е повече от ясно.
На двете със сестра ми, не ни беше особено трудно да “обсебим” и половинките си с тази ни страст.
Браво, Теди! Чудесен материал! <3
Пиши, Теди! Имаш талант и за това 🙂