Кой е Мишо Манолов?
Мишо е човек, който обича спорта – играе тенис, кара ски, обожава планината. Дълго време е бил запален по калистениката, но най-голямата му страст се оказва, един не толкова популярен спорт у нас – парапланеризмът.
Мишо е дългогодишен пилот във Fly Academy.
Как се реших да полетя с парапланер в небето и впечатленията ми от това незабравимо изживяване, може да прочете тук. Това беше един специален подарък от мен за мен си.
Бях силно впечатлена и вдъхновена от полета си. А Fly Academy ме очароваха с отношението си.
Така се роди и идеята за разговора ми с Мишо, който споделя повече подробности за този атрактивен спорт.
Разговорът ми с Мишо
Какво ти носи полетът в небето?
Този въпрос е по-сложен отколкото изглежда и вероятно всеки пилот би дал различен отговор спрямо текущото си настроение.
При мен лично полетите ми носят удовлетворение. Когато летя, не мога да мисля за нищо останало и това ме освобождава. Изчиства ми съзнанието за нови идеи и се чувствам много по-мотивиран и зареден.
Но това е валидно единствено при пилотите или поне само за мен. При хората, които се возят е различно. Те обикновено имат някакви очаквания, които биват преобърнати изцяло.
Не знам дали читателите ще ме разберат, но е много трудно един човек да си представи нещо, което е изцяло извън човешката природа. Срещал съм много хора, които си мислят, че могат да си го представят, но впоследствие остават изненадани…
Веднъж дори бях свидетел как една жена не успя да се изправи на крака след кацане. Беше толкова развълнувана, че краката и бяха омекнали. Когато се успокои повтаряше само, че иска да опита отново.
Кои са най-големите заблуди при парапланеризма?
Много са. И винаги ми е забавно, когато чуя някоя от тях. Истината е, че парапланеризма е сравнително млад спорт и хората не са запознати с него.
Затова например много хора смятат, че с парапланера се „скача“ отнякъде, докато истината е, че излитането става с леко затичване от хълм.
Друга основна заблуда е, че парапланеризмът е екстремен спорт. Въпреки, че има много пилоти, които го правят да изглежда така, повечето хора (не-пилоти) ще потвърдят, че им е било супер комфортно по време на полет и дори са изпитали по-малко адреналин, отколкото са очаквали.
Е, любителите на адреналина също могат да бъдат приятно изненадани ако заявят пред своя пилот, че искат.
Третата най-честа заблуда, е че парапланеризмът е опасен спорт, тъй като, както повечето хора се изразяват, „висиш на едни въжета“.
Истината е, че екипировките всяка година стават все по-добри и надеждни, а статистиката показва, че сред всички въздушни спортове, в парапланеризма има най-малко инциденти.
Как реши да станеш част от Fly Аcademy?
Истината е, че не съм го вземал като решение. Поне не и съзнателно. Но историята започва много преди това…
Когато бях дете, рядко намирах общи теми и интереси с връстниците си. Бях често сам, пред компютъра или пред телевизора и един ден просто ми попадна видео, в което показваха различни кадри как един човек обикаля красиви места, носен от „нещо като парашут“ (така го наричах тогава), и веднага се плених от идеята.
Четох всичко и навсякъде. Това, за съжаление, продължи цели 7-8 години, отлагайки това, за което мечтаех така силно. Всичко се преобърна, когато един ден получих като подарък тандемен полет с парапланер. Веднага прочетох условията и се свързах с фирмата, за да се уговорим.
След дълго време на дебнене на подходящи прогнози и избиране на локации, моят полет най-накрая се осъществи.
След този полет веднага се уговорих с инструкторите да изкарам пълен курс на обучение, на който се запознах с много хора от тези среди и вече се чувствах част от тази общност. Останалото е просто история.
Какво прави Fly Academy различна от останалите?
Първоначално не познавах други клубове, които да се занимават професионално с този спорт, но впоследствие разбрах, че аналог просто няма. В този момент се почувствах страшен късметлия, че съм попаднал точно там, където беше най-добре за мен.
Бързо спечелих доверието и уважението на останлите пилоти в клуба и обикалях заедно с тях по различни локации из цяла България, където имах възможността да наблюдавам и местни пилоти.
Е, оценката ми може и да изглежда субективна, но дори да не бях част от Fly Academy, отново не бих препоръчал на приятелите си да летят с някои от „професионалните“ пилоти, които съм срещал.
Какви други спортове обичаш да практикуваш?
Преди да започна да летя тренирах доста. Имам 12-13 години опит в тениса на корт, което ми беше от основните занимания преди.
След това имах период, в който бях запален по калистениката (в частност – стойки на ръце и други упражнения, при които се използва цялата тежест на тялото).
Тогава бях обсебен от това да изглеждам добре, но парапланеризмът ме научи, че най-важното е как се чувстваш, а не как изглеждаш. От както летя, тренирам само за собствено удовлетворение, когато имам желание, но повече тренировки са с голямата раница по планините.
Кои са най-красивите места в България за парапланеризъм?
Имал съм поглед върху голяма част от България. На височина около 3000 метра над централна България, при ясно време, се вижда спокойно както Румъния, така и южните ни съседки.
Бил съм свидетел на много красиви гледки, но любимите са ми Сливен и Сопот. Както и Иракли, където ми е мечта да подобря местния рекорд.
