Малките детайли правят разликата голяма.
Или, иначе казано – малките детайли правят хората големи.
Защо този цитат ми е толкова любим и толкова мой? Как се роди?
Историята…
Всичко започна в Испания преди много години. Както бях споменала в една друга статия – като по-млада бях доста твърдоглава и невъздържана (не, че сега е много по-различно, но да речем, че съм малко по-култивирана).
Имах сходно поведение с това на Федерер младши.
Е, в един по-напреднал етап от кариерите ни, нещата за двама ни се развиха по коренно различен начин. Но това не ме спира да се припознавам в него 🙂
Та, да се върна в топла Испания, където пристигайки в новия си тим, бързо се ориентирах и присламчих към групичката на “лошите момичета”.
Не, че съм го планувала. Бяхме много шумни, шегувахме се с другите и предимно водихме “високо интелектуални” разговори. Често бяхме нетърпими. Поне така ни определяха останалите.
Росита
Един ден в съблекалнята изръсих поредната тъпотия, на която моята банда се попиля от смях. Но! Капитанката ни, Росита, изобщо не беше очарована.
В знак на това, получих маратонка в лицето си.
За щастие, не ме заболя силно, но актрисата в мен се обади.
Росита изпитваше задоволство от постъпката си. Успя да ми затвори устата и по-лошото – да накърни егото ми.
Аз, разбира се, нямаше как да я оставя с тези усещания. Затова изиграх кратка пиеса на “Многострадална Геновева”.
Усилията ми се увенчаха с успех. От задоволството на Росита не остана и следа, когато тя се почувства виновна от спонтанното си действие и искрено се извини.
След този инцидент, започнахме дори да се поздравяваме с усмивка.
Сега е моментът да спомена, че тя от самото начало не ме понасяше. Като цяло не харесваше групичката ни.
Росита беше малко по-възрастна от нас. Тиха, затворена и много стриктна. Не обичаше да се набива на очи, пълна противоположност на мен в това отношение.
Очакваше ни мач с бившия ми отбор. След цял ден път, треньорът ни реши, че е добра идея да ме сложи с Росита в една стая.
“Ужас… Но поне ще се наспя хубаво…”, си помислих.
Вечерта имахме тренировка. Бившите ми съотборнички бяха точно свършили със своята, когато ние пристигнахме в залата.
Нямах търпение да ги видя. Всички много ми се зарадваха. Беше един от онези специални моменти, в които се връщаш на някое любимо място и се чувстваш като “у дома си”.
След вечеря, противно на очакванията ми, Росита ме “застреля” с откровеността си.
Сподели ми, че е силно впечатлена от начина, по който ме посрещнаха всички от стария ми отбор. Било много истинско и сърдечно. Каза ми, че малките детайли – говорят много.
Прозрение
Това беше и разковничето на нашите отношения с Росита. Тази вечер се преоткрихме.
Тя определено беше човек на малките детайли. Благодарение на нея – разбрах същото и за себе си. Тогава си спомних – това, което си прилича, се привлича.
Оттогава знам – малките детайли правят хората големи!
Никога няма да забравя как ми казваше – “Los pequeños detalles hacen grandes a las personas”.
Както и благодарността в гласа й, че ме познава.
