Коя е Лара Аруабарена?
Лара e много лъчезарна и типично по испански – изключително сърдечна, професионална тенисистка.
Близка е на моя добра испанска приятелка. Предимството да съм живяла в прекрасна Испания. 🙂
Лара веднага откликна на молбата ми да й задам няколко нестандартни въпроса и с усмивка прие предизвикателството.
Лъчезарната испанката, в колекцията си на сингъл, има 2 титли от WTA, а на двойки – 8 титли. Най-високият ранкинг, до който е достигала, е 52-ро място на сингъл и 28-мо място при двойките.
Лара притежава много талант, но за съжаление е преследвана от контузии последните години, които не й позволяват да разгърне целия си потенциал.
Родена е в един от любимите ми испански градове – Сан Себастиан. За величието на този град мога да напиша отделна статия.
Но сега ще се фокусирам върху интересната тенисистка.
Едва 15-годишна Лара заминава напълно сама в Барселона, за да тренира в по-добри условия, подкрепяна от испанската федерация.
Възможност, която ние в България, за съжаение, не познаваме.
Разговорът ми с Лара
Колко често ти се случва да не ти се тренира? Какво те мотивира да станеш и да отидеш на тренировка в тези моменти?
Винаги ми е харесвало да тренирам. Въпреки че в по-голяма част от случаите тренирам добре, тренировките са нещо, което ми коства усилия.
Имало е много пъти, в които не съм имала желание да тренирам. Но истината е, че винаги съм обожавала да се състезавам. И знам, че ако искам да съм способна да се състезавам успешно и да съм в добра форма, е необходимо да тренирам здраво и постоянно.
Това винаги е била мотивационната сила, която ме движи напред.
Какво ти даде и какво ти взе тенисът?
Тенисът ми е дал буквално всичко.
На 15 години напуснах дома си и дойдох в Барселона, за да тренирам и да играя на по-високо ниво. Тогава цялото ми ежедневие и среда коренно се промениха.
Бях изключително срамежлива и не говорех много. Бързо ми се наложи да се пречупя, да порасна и да започна да се справям сама с живота.
Тенисът ме научи да бъда независима и отговорна още от 15-годишна.
Също така тенисът, и като цяло всеки един спорт, учи на дисциплина. Помогна ми да стана по-организирана във всичко – тренировки, пътувания.
Тенисът ми даде и финансова независимост.
А какво ми взе? Честно казано – не считам, че ми е взел нещо. Може би частта с рождените дни и празниците, прекарани далеч от семейството.
Също така – способността да правя планове с приятели. Често са ме питали: “Лара, ще дойдеш ли с нас следващата събота?”
И отговорът ми винаги е бил: “Не знам къде ще съм”.
Защото реалността е такава – не се знае кога печелиш, кога губиш мач и докъде може да стигнеш.
Какъв съвет би далa сега на 20-годишното си “Аз”?
Съветът, който бих си дала, е да се наслаждавам на всеки един момент.
Защото тенисът е спорт, в който нещата много бързо се променят.
Сега години назад като се замисля, бих казала, че съм имала невероятно добри моменти, от които съм можела да взема повече и да им се насладя по-добре.
А аз не съм го правила. Защото съм вярвала, че те ще продължат вечно. И разбираш с времето и опита, че това тотално не е вярно.
Но също така е трудно да се насладиш на момента, когато си спечелил в неделя турнир и на следващия ден – в понеделник, играеш на друг турнир.
И като цяло, бих се посъветвала да се наслаждавам малко повече на всичко в живота, не само на моментите, свързани с тениса.
Този спорт ми е дал толкова много пътувания, запознанства, нови места, култури…
Лара Аруабарена, благодаря и успех!
За финал, бих си пожелала аз, Теди Ангелова, да имам възможността да поиграя тенис и с Лара.
А на нея пожелавам – здраве и безброй моменти, на които да се наслаждава с пълна душа.
