Под светлините на прожекторите
Григор е под светлините на прожекторите. Всяко едно негово действие на корта (а и не само) се следи от няколко камери. Вероятността нещо да остане незабелязано, граничи с нулата.
Да си на мястото на Григор…
Представете си сега една хипотетична ситуация, в която ви се е случило нещо изключително неприятно. Душата ви се разкъсва, изпитвате дори физически дискомфорт и ви се налага да работите.
Представете си как отивате на работа. Как сте под светлините на прожекторите. Снимат всяко едно ваше действие. Хората очаквато от вас да се държите по определен начин.
Но този ден, нещата не ви се получават, всичко върви наобратно. Това допълнително ви изнервя. Чувствате се безсилни. Нервите ви не издържат.
Какво правите? Случвало ли ви се е да затръшнете нечия врата? Да си метнете телефона? Да удряте по бюрото? Да псувате…
В този момент – какво ли биха говорили хората за вас? Дали бихте понесли цялата критика, с която ще ви засипят? Дали ще имате силата да се изправите още на другия ден и да излезете “на корта”, пред погледите на всички? Ще имате ли сили да покажете, че може да се държите отново достойно? Ще може ли да забравите толкова бързо случката от предния ден? Да се справите с болката в душата си?
Нима ние винаги сме на висота? Нима винаги се държим достойно? Нима не сме се проваляли в нещо?
Григор Димитров е човек
Григор е човек, точно като всички нас. И на него му се случват лоши неща. И той се разболява. И той има просто кофти дни, в които не му се става от леглото, но трябва да излезе на корта пред цял свят.
В спорта няма понятие отпуска, нито болничен
И не, няма значение какво се е случило в живота му.
Без значение дали е на болкоуспокояващи.
Без значение дали е болен.
Без значение дали се е случило нещо разтърсващо…
Той не може да си вземе един почивен ден. Няма такова понятие в спорта.
Има ли мач – Григор излиза на корта. И лично аз вярвам, че дава най-доброто, на което е способен в този момент.
Уважение и разбиране
Това не означава, че аз не съм му се ядосвала. Не означава, че не съм казвала в афекта си негативни неща за него.
Но го разбирам и в най-недостойните му моменти…
И в най-срамните му постъпки…
И в най-безхарактерните му мачове.
Не го оправдавам, но го разбирам и уважавам.
Защото ние не знаем какво се крие зад тези действия. Не знаем какво е в душата, в сърцето, в главата му… Не знаем каква вътрешна битка води.
Не знаем дали иска да крещи с пълно гърло, или просто да потъне в тишина, далече от целия свят.
За мен достойното в случая е, че той намира сили в себе си и въпреки всичко, излиза на корта.
Свят на дуалности
Монетата винаги има две страни. Животът също – добро и лошо.
Всичо в този свят е дуално. Всички ние имаме и от двете, колкото и да го отричаме.
Точно както – деня и нощта, изгрева и залеза, слънцето и луната, приливите и отливите…
Да съдим – любимо хоби
Да съдим и да критикуваме се е превърнало в мода. Толкова е лесно и готино.
Да се опитаме да бъдем по-толерантни, по-разбиращи… Това е доста по-сложно. То изисква по-специфичен характер и душа. Но стига човек да има желание – няма невъзможни неща.
