Защо не говорим за усещането да те размажат?
Масово хората говорим за успехите и за победите си – малки и големи. Напълно разбираемо е, че ни харесва да изтъкваме моментите, в които сме постигнали нещо и се чувстваме горди от себе си.
Е, аз ще ви споделя за едно малко по-различно усещане. Усещане, за което рядко се говори. Защото е неприятно, а понякога, нека си го кажем направо – болезнено. Не толкова за тялото, колкото за егото.
През изминалата неделя участвах на поредния турнир за тази година. Досега не ме бяха размазвали като горска ягода, настъпена от лапа на мечка. Което е в пъти по-зле от това дивата джанка да смачка горската ягода.
Ако сте пропуснали статията ми за “плодовете” и не разбирате какво точно имам предвид с тези аналогии, то може да я прочетете тук.
Да се превърнеш от фаворит в аутсайдер…
Та, чувството е, меко казано, неприятно. Особено за човек като мен, който дълги години е играл професионално баскетбол и загубите не са му много присъщи.
Обикновено в мачовете, с отборите ми, сме излизали като фаворити. Фактът, че сега, на корта – съм аутсайдер, сам по себе си е малко сконфузен.
Това амплоа не ми е особено познато.
Мозъкът ми много добре осъзнава какви са фактите – играя отскоро, нямам много натрупан опит, срещам се с противници, които са вдигали купа след купа по тенис турнири и т.н.
Но егото си знае своето. И хич не му дреме за всички тези “незначителни” подборности .
То иска да бъде най, иска да размазва с финеса и лекота на горските ягоди останалите “плодове”.
Иска да знае, още преди мача, че съперниците му изпитват респект, граничещ със страхопочитание към него. Чувство, което горските ягоди, успяха да вселят у противниците си дълги години наред.
Анализ – как бях размазана на корта
Започнах въпросния мач доста добре. С две красиви подсечени къси, които оставиха съперничката ми на място.
Пробив и 1:0 за мен.
Казах си – “Еха, браво бе, Теди! Можеш! Ти си машина!”.
Да, ама не. Останах си само с този спечелен гейм. Успокоително е, че не ми вързаха геврек.
След като я пробих, девойката очевидно ми се ядоса и направо ме помете по корта. Ретурът й беше впечатляващ. Е, вярно че моят сервис не е като на Серина, още по-малко като на Федерер, но досега не ми го бяха връщали, оставяйки ме на място.
Чувство на безпомощност
Имах удоволствието отблизо да наблюдавам как топката профучава покрай мен. Сега доста по-добре разбирам играчите, които понякога дори не помърдват и само проследяват траекторията на малкото зелено кълбо.
Е, чувството на безпомощност е неприятно.
Ето я и формулата, за да продължиш напред – бързо да се окопитиш и още по-бързо да забравиш, че малко са те направили за смях.
Бонус – безплатни съвети
Дори получих няколко ценни съвета от нея, по повод късите топки и това как е хубаво да посрещам по-бързите и високи такива
Разбрах, че когато топката лети с по-висока скорост, не е удачно да се опитвам да я подсичам и да правя къса.
Противоречиви емоции
Като цяло противничката ми беше много готина. Човек със солиден тенис опит зад гърба си, играеща красиво и ефективно.
Изпитвах противоречиви чувства на корта.
От една страна егото ми беше значително накърнено, но от друга – изпитвах истинско удоволствие да играя срещу нея.
Определено това беше най-полезният мач от началото на тенис кариерата ми.
Накрая на мача, който не продължи особено дълго, защото играем само един сет, се замислих да я попитам, дали не иска да поиграем още малко.
По някакъв странно-мазохистичен начин се наслаждавах на възможността да играя срещу нея.
Разбира се, егото ми надделя и след последната точка просто се поздравихме, докосвайки рамките на ракетите си. Все пак следваме етикета в световния тенис.
Окуражаващи думи, но не и за егото ми
След мача, получих няколко окуражаващи думи и похвали, че съм се справяла много добре за опита, който имам.
Най-вероятно повечето хора биха се зарадвали на тези думи, но огромното ми его категорично отказа да приеме похвалата.
Както стана ясно, то си иска своето. Сега и на момента. Хубавото е, че с течение на годините се уча как да го култивирам все повече и повече.
Нова цел
Благодарение на това размазване, се роди и нова цел – някой ден да си върна за тази загуба. Летвата беше високо вдигната.
А аз определено обичам трудните предизвикателства.
