Победител или лошо момче?
Не е тайна, че като по-млад, Федерер е бил доста невъздържан, избухлив и емоционален. Правилата не са били по вкуса му и нерядко се е случвало да ги потъпква. Знаел е, че има нещо по-специално в него. Знаел е, че притежава дарбата да твори на корта.
Но в ранните години от кариерата си още не е могъл да опитомява емоциите. Често е насочвал най-силното си оръжие срещу самия себе си. Чупил е ракети и е бил дисквалифициран от мачове. В други пък – не се е раздавал максимално. Когато опонетът му е бил по-слаб технически от него, на Федерер младши му е било безинтересно. Не е имал тръпка. И какво си мислите, че е правил? Разбира се – напук на себе си.
Прилики с Федерер
Няма да ви лъжа, че се припознах в това поведение. Започнах да тренирам баскетбол с момчета 2-3 години по-големи от мен. Когато бях с момичетата от отбора и играехме мачове, аз буквално ги прескачах.
Освен бързия напредък, благодарение на силния пол, бях наясно, че нося нещо по-специално. Често не се влагах в тренировките с отбора ми. Не ми беше интересно с тях. Нямаше я онази тръпка, за която ви говоря. А липсата й, ме караше да не давам най-доброто от себе си.
Как пропуснах Европейско…
Трудно контролирах емоциите си, често избухвах. Доста технически нарушения съм отнесла и не малко критика от страна на треньорите ми. Може да се каже, че бях “лошото момиче” на отбора. Нещо повече – случвало се е да “пропусна” европейско първенство заради необуздания си характер.
Какво е победа?
Бях силно впечатлена от силата и дързостта на Федерер. Той ме мотивираше и вдъхновяваше.
Той беше, е, и продължава да бъде – моят пример за истинки победител. Независимо дали губи мача на корта, той винаги, в очи ми, е великан.
Защото победата не е просто да надделееш над противника си по точки, победата е вътре в теб.
Победа е да опитомиш емоциите си.
Победа е да се изправиш след всяко падане.
Победа е да продължиш напред, въпреки обстоятелствата, въпреки болката.
Победа е да вдигнеш гордо глава след сълзи от разочарование.
Победа е да излезеш на препълнения корт след операция и престой в болничната стая.
Победа е да останеш човек, здраво стъпил на земята, независимо че си най-великият в този спорт.
Победа е да продължаваш да изпитваш удоволствие след повече от 20 години правене на едно и също всеки ден.
Победа е да прегърнеш любимата си жена след финала на АО и да чуеш от устата й, че за нея ти си Супермен.
Победа е да срещнеш погледа на децата си по трибуните.
Победа е да излезеш на най-големия корт в света и цялата публика да е на крака, аплодирайки те.
Победа е след като си загубил някой мач, същата тази публика да те изпрати отново на крака.
Победа е след като си претърпял една от най-болезнените загуби да се върнеш на корта.
Безсмъртие…
И макар и на преклонна за тениса възраст, когато всички вече са те “отписали”… Да покажеш най-добрия си тенис. Да победиш на големия финал най-именития си съперник.
Да вдигнеш така мечтания трофей – пред погледите на целия тенис свят, пред погледите, пълни със сълзи от щастие, на най-близките си хора.
Миг безкрайност.
Или просто – безсмъртие.