Гришо бие – гордост, Гришо пада – срам
За Гришо може да се каже много. И много често потокът от думи зависи, само и единствено, от това дали побеждава противниците си или не.
Просто е, когато побеждава – всички са горди българи и Гришо е велик. Но какво става, когато пада? Особено, когато това се случва от по-ниско ранкирани играчи? Ами тогава Гришо е пълен провал. Срамота за българския тенис. Опа, грешка! За тениса като цяло.
Палачинкоправец…
Най-добре да спира с този спорт и да се ориентира към правене на палачинки или манекенството. Поне е красавец, няма да остане гладен. В преносния… и в буквалния смисъл. Нали ще похапва палачинки 🙂
Мнението на „разбирачите“
Не, това не са мои думи. Това е доста скромна извадка от всичко, което съм чула и прочела по негов адрес. В една малка България има прекалено много “разбирачи” от всичко.
Какво е да си Феникс?
Нека ви кажа аз какво мисля за Гришо. За мен той се е превърнал в митично безсмъртно същество, със свръхспособности за оцеляване – Феникс. Фениксът е вълшебен. Той се ражда отново от пепелта си.
Прераждане
Последното му прераждане беше точно преди около една година. Направи го елегантно, запомнящо се, магично… на най-големия корт в света. И то срещу Федерер – смятан от мнозина за най-великия играч. Срещу когото, до този момент, нямаше победа в официален мач. Григор се прероди. И показа, отново, на целия свят, че той е един от най-големите в този спорт. Показа талант, психика и издръжливост достойни за един истински Феникс.
Да те понижат в проскубан петел
След срива, който преживя… След като много “специалисти” го бяха отписали от тениса… След като бе понижен от Феникс в проскубан петел, който е срам и резил за нас, българите… След всичко това…
Григор Димитров се съживи от пепелта си, за да ни демонстрира, че невъзможни неща не съществуват. Направи ни показно, какво е да вярваш безрезервно в себе си.
Шапки долу
Гришо ни подари спиращи дъха моменти. Подари ни безвремие. Подари ни емоции, които не могат да се опишат. Подари ни споделеност и щастие. Григор за кратко ни направи по-добри хора.
Как се обича Гришо?
Гришо се обича с кураж. С готовност да те повози на влакчето на ужасите. С яснота, че днес може да те омагьоса с финес и елегантност, а утре – да те закопае с хладнокръвие.
Григор се обича с цяло сърце и пълна душа.
Не съм съгласен само, че се обича с кураж. За мен няма никакво значение дали бие или пада. Разбира се, че предпочитам победите, така и България се чува много повече пъти в репортажите на един от най- гледаните спортове. А Гришо е българин с главно Б, и не спира да го показва. И по- просто казано: Аз съм от Левски, аз съм от Григор Димитров !
Каквото и да говорим Григор е велик БЪЛГАРИН доказал многократно безпределността си любов и всеотдайност към Родината ни. Само може да се гордеем с него. До колкото до загубите му ще кажа, че няма безгрешни, но няма и българин достигнал до неговото ниво в световния тенис. Затова би трябвало всички да се гордеем с неговите успехи. Грише обичаме те. Успех и в бъдеще
Голям спортист и добър българин!