8 титли срещу 212 провала – цифри в края на 2020 г.
8 са титлите, които Григор Димитров има в края на 2020 година.
212 са загубите, които Гришо е претърпял на АТР ниво за последните 12 години.
Не се фокусирам върху победите му, защото много от тях са срещу далеч по-слаби тенисисти от него. Също така, част от тези победи, са постигнати на не много елитни турнири.
Умишлено наблягам само на титлите, защото де факто, това са истинските успехи. Според вярванията на голяма част от хората.
Всъщност излиза, че от 8 титли, Гришо има само една по-значима – тази от турнира на 8-те най-добри в Лондон през 2017 г.
Макар че според не малко тенис разбирачи, Гигор след като още няма титла от Големия шлем, не е постигнал кой знае какъв успех.
Но нека все пак приемем, че купата от Лондон е голям успех, тъй като след Големия шлем, тя се нарежда на 2-ро място по престиж.
Тоест, Гришо има един успех срещу 212 провала.
Един момент на неописуемо щастие срещу 212 разочарования.
Логичните въпроси след тези цифри
Чудя се защо си го причинява?
Дали е мазохист, който обича да се проваля?
Дали неуспехите му носят някакво странно чувство на удовлетвореност?
Защо не послуша всички разбирачи, които го отписаха от тениса преди 2 години. Аз също съм сигурна, че има сфери, където може да е много по-успешен.
Заслужава ли си всичко това за един миг щастие?
Категорично ДА
О, да! ЗАСЛУЖАВА СИ!
Един щастлив момент оправдава 212 нещастни.
Един щастлив момент оправдава всяко едно падане, всеки един провал.
Един щастлив момент оправдава цялата болка и разочарование от предишните 212 неуспеха.
Защото накрая само този щастлив момент има значение.
Този, който не опитва, само той не се проваля
За да стигнем до този един щастлив момент са нужни опити.
Нещастните моменти, неуспехите ни, това са просто опити, които правим, за да достигнем до този велик момент на щастие.
Преди да открие електрическата круша, Томас Едисон е направил хиляди неуспешни опита. Той казва на своя асистент, че не се е провалил, а просто е намерил 10 000 начина, които не вършат работа.
Този, който не опитва, само той не се проваля.
Този, който го е страх от болката, от разочарованието, от неуспеха, този който не предприема действие, седейки си в комфортната зона, той няма как да достигне до момента на щастие.
Правата линия…
Всички знаем какво означава правата линия.
Някои хора прекарват живота си в права линия – непознавайки звука от падането, но, непознавайки и вкуса на онзи момент щастие.
Други хора, като Григор, не ги е страх от падането, от провала, от болката.
Не ги е страх да търсят, да се стремят към щастливия момент.
Не ги е страх от големите амплитуди.
Те знаят, че за да стигнат горе, първо е необходимо да се засилят отдолу. А понякога, дори е нужна и по-голяма засилка.
Тези хора, те опитват, те действат, те живеят.
Животът не се измерва с броя вдишвания и издишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
10 000 неуспешни опита, 212 провала, 100 падания от високо, всички те оправдават онзи миг щастие. И само човек, който го е изпитал, може да го разбере.
А Григор е човек, който прекрасно познава вкуса на този момент щастие.
И за тези от вас, които не уловиха иронията и коментарите на „разбирачите“, които съм използвала в първата част, всяка една от тези 8 титли е значима. Всяка една е била този миг щастие за Григор, за който всички ние може само да мечтаем.
Григор е постигнал за България много повече, отколкото всички нас взети заедно.
Григор е постоянна тенис величина в световния тенис.
Григор беше 3 в света, а пред него бяха само двамата най-големи.
Прекалено много хора казаха – късмет. Ако Федерер нямаше късмет, сега нямаше да разполага с 20 титли от шлема. Има титли, които спечели с много „късмет“. Същото важи за Надал и Джокович.
Доминик също имаше доза „късмет“ на последния ЮС Оупън.
Аз лично вярвам, че късметът идва, когато подготовката срещне възможността.
Гришо е имал далеч повече от тези 8 момента щастие и „късмет“. И вярвам, че го очакват още много от тях.
Но също така знам, че преди да ги постигне, ще се проваля още стотици пъти. Опа, грешка. Ще опитва още стотици, може би хиляди пъти.
И накрая само онзи момент ще има значение.
