
Габриел Донев е един от шампионите на България по тенис. През 2019 г. надделява на финала над Александър Лазаров с 6:4, 6:4.
А една от най-сладките му победи, е срещу настоящия №9 в света – Матео Беретини. Преди години Габи побеждава италианеца на финала, на един от най-силните турнири до 16-годишна възраст.
Габи също откликна доста сърдечно на предизвикателството ми да отговори на няколко въпроса.
И типично като един професионелен и зает спортист – го направи със скоростта на светлината.
Разговорът ми с Габриел
Колко често ти се случва да не ти се тренира? Какво те мотивира да станеш и да отидеш на тренировка в тези моменти?
Ако трябва да съм честен, винаги имам мотивация да тренирам. Обичам да тренирам и изпитвам удоволствие от това.
Може би след дълъг турнир – не чак толкова, но тогава си взимам няколко дни почивка, за да си върна мотивацията.
Всичко зависи и от това какви резултати постигаш. Ако играеш добре и печелиш, нямаш търпение да се появиш на корта отново. Ако ли не – тогава не чак толкова и търсиш мотивация.
Какво ти даде и какво ти взе тенисът?

Според мен, това, което обичаш да правиш, не може да ти вземе нещо.
Да, може би, моментите прекарани с приятели и със семейството, но това за мен, е до време.
Обиколил съм цял свят и съм се запознал с много хора. Бих казал, че където и да отида, имам познати, с които мога да се видя и да разменя няколко думи.
Видял съм толкова много за тази възраст и съм се спрявял с какви ли не трудности, мога да кажа, че се чувствам по-зрял за годините си.
Тенисът е много самотен спорт – пътуваш сам, справяш се сам, на корта, когато играеш – пак си сам. Така че, когато се прибера от турнири, си наваксвам времето в радходки с близки и приятели. Обожавам да прекарвам време в планината.
Обичаш да четеш автобиографии на известни спортисти и личности. Коя автобиография е оказала най-силно влияние върху теб и защо?
Майк Тайсън! Тази книга съм я чел няколко пъти.
За мен, независимо какъв живот е водел извън ринга (което всъщност е нормално за човек израснал в гето, без абсолютно никакви пари), е невероятно как е тренирал. Невероятни са мотивацията, хъса и желанието за победа, които притежава.
Силно ме впечатли, това, как е ставал посред нощ, за да тренира. Повтарял си е, че докато другите спят, той тренира. Тези позитивни мисли и среднощни тренировки, са му давали самочувстие по време на срещите.
Книгата за мен е невероятна! Силно я препоръчвам.
Срещу кой тенисист би искал да играеш и на кой турнир?
Федерер, той я моят идол. Когато го гледаш как играе, се питаш – ние един и същ спорт ли практикуваме?
Той играе със страхотна лекота, понякога се питам – Как го прави? Това е невъзможно! Толкова спокоен и отпуснат да играе.
Бих играл навсякъде с него.
Ако можеше да се върнеш назад във времето, в кой период от живота ти би се върнал и какъв съвет би си дал?
Моментът, в който вероятно бих се върнал е, когато бях на 15-16 години.
Тогава бях 11-ти в света при юношите. Може би инвестирахме твърде много в пътувания по турнири, а след това, когато порастнах – нямахме възможности да пътувам и да се състезавам на турнири.
Това го считам за грешка, но тогава нямаше кой да ми каже. Сега, когато съм минал по този път, знам какво е трябвало да направя.