Васко Младенов - рецепта за успех

Васко Младенов е един от най-успешните български тенисисти в играта на двойки. Спечелил е цели 17 Фючърс титли.

През 2016 г. става държавен шампион на сингъл на закрито, а през 2017 г. – шампион на България и на открито. И в двата финала побеждава Алекс Лазаров.

Васко е бил официален спаринг партньор на световния №1 – Новак Джокович.

Освен с любовта си към тениса, той е известен и със страстта си към музиката. Има няколко издадени албума.

Но преди да сложа етикета “тенисист” или “музикант” на Васко, на първо място бих казала, че той е изключително земен и сърдечен Човек. С главно “Ч”.

Първо впечатление от Васко

Голяма част от лятото на 2019 г. прекарах на кортовете на БНТЦ, след като “прегрях” от корпоративния свят.

Играех тенис с треньорката ми и помагах с поддръжката на кортовете.

Там видях и Васко, който идваше да тренира всеки ден. Впечатли ме в него това, че няколко пъти ме заговори за дребни неща.

Нещо, на пръв поглед малко, но за мен – малките неща правят разликата голяма. Неслучайно тези думи са и мотото в блога ми.

Наскоро се роди идея да му пиша. Идеята бързо я трансформирах в действие.

Разказах му какво впечатление ми е направил и му споделих, че имам блог за тенис и много бих се радвала, ако прояви желание да ми отговори на няколко интересни въпроса.

Е, както вече споменах, Васко е много земен Човек и с удоволствие прие предизвикателството.

Разговорът ми с Васко

Напоследък играя все повече двойки. Знам, че си специалист в двойките, може ли да ми споделиш 2-те най-важни неща, според теб, при играта на двойки?

– Първото, което бих казал, е дисциплина при вземане на решения. При играта на двойки нещата се случват много бързо, разиграванията са къси и всяка една точка е много ценна.

Разбира се, на сингъл – също, но в двойките – още повече. Много е ключово да не се подаряват точки, затова е важно да си дисциплиниран в избора на тактически решения във всеки един момент.

Не е добре да си позволяваш експерименти, когато не трябва. Но е хубаво да знаеш, кога се налага да излезеш от зоната си на комфорт.

И второто – 100% за мен това е психологическата част – синхронът между партньорите.

Да има уважение и подкрепа помежду ви. Да знаеш, когато той е сгрешил, какви думи да му кажеш, как да го окуражиш.

Колкото по-опитен е даден играч, толкова повече емпатия изпитва към партньора си. Химията между партньорите е изключително важна.

Какво пренесе от тениса в музиката?

– Това е наистина страхотен въпрос. (Васко се усмихва.)

Доста неща – дисциплина, отговорност, самоотдаденост. Това са част от нещата, които пренасям не само от тениса в музиката, но като цяло и в живота.

В края на краищата аз съм един и същи човек – и на корта, и когато пиша музика. Аз съм си Васко Младенов.

Тенисът учи на много прекрасни качества. Като индивидуален спорт, той калява много характера на даден човек. А музиката, музиката за мен е като медитация.

Колко често ти се случва да не ти се тренира? Какво те мотивира да станеш и да отидеш на тренировка в тези моменти?

– Това е много важен и дълбок въпрос. Ще се опитам да отговоря възможно най-подробно.

Важно е да знаеш „защо“ го правиш. Аз последните две години имам проблеми с моето “защо”.

Системата в тениса е така направена, че болшинството играчи не печелят пари.

Ако нямаш спонсор, богато семейство или пълна подкрепа от федерацията, ще ти е много по-изгодно да си посредствен треньор, отколкото добър играч. Един треньор изкарва по 20-30 лв. на час, което са нелоши пари за България.

Докато един професионален играч само на седмица, за един турнир, плаща от собствения си джоб между 500 и 1000 евро за самолетни билети, хотели и храна. И тези пари трябва да ги избие.

На Фючърс може да се избият само ако се стигне финал на сингъл или се спечели турнира. На двойки – по никакъв начин не може да се избият.

Разочарован съм от системата на ITF (Международната тенис федерация). Това, в което намирам смисъл, са клубните мачове в Италия.

За да се върна на въпроса ти – най-важно е да имаш своето “защо”. Ако имаш ясно и силно “защо”, тогава и мотивацията идва.

Моето “защо”, в момента, е да се подготвя за тези мачове. Мотивиран съм да постигна нещо значимо с този клуб. Това е престиж за отбора в Италия, както и за мен самия. Също така, имам и добър финансов стимул.

Ако имаше неограничен бюджет и можеше да направиш само едно нещо за българския тенис, какво щеше да е то?

– За да направя нещо за българския тенис, дори не ми трябва неограничен бюджет.

Ако имах възможност, без да се замисля, бих дал по 50 хиляди долара на всеки един играч от топ 30 във всяка възраст – момчета и момичета.

Тази сума бих я вложил на година във всеки един от тях, за да покрива разходите им за пътувания и турнири.

Проблемът в България е, че никой няма пари да играе турнири. Без спонсори и без подкрепа от федерацията, е много трудно за всеки един играч. Няма домашни турнири, освен София Оупън.

Ако се дадат по 50 хиляди на всеки един играч от топ 30 в България, съм сигурен, че двама-трима от всяка възраст ще блеснат в Европа и света. Убеден съм, защото това е проста математика.

Какъв съвет би дал сега на 20-годишното си “Аз”?

– Теди, силни въпроси са това определено. Много дълбоки и лично ме засягат (Васко пак се усмихва).

Трудно ми е да откроя само един съвет. Но, без съмнения, бих се посъветвал да мисля повече за тениса като бизнес, защото аз го романтизирам, както и много мои колеги.

Всичко е бизнес и стратегия. Затова хората имат и мениджъри.

Ако на 20-годишна възраст можех да погледна тениса от бизнес аспект, то щях да мисля колко турнира ми трябват, за да достигна до определен брой точки и ранкинг. С такъв ранкинг, щях да играя турнири следващо ниво, на които да имам шанс да печеля повече пари и т.н.

Бих си казал да не гледам толкова емоционално и романтично на нещата. И да си сваля розовите очила, защото системата е деструктивна.

И още един съвет, ако ми позволиш – да ми пука по-малко за всичко. Така може би щях да играя по-освободено. Но лесно е да се каже сега.

Васко, сърдечно ти благодаря! Намирам много стойност в това, което ми сподели. На моменти се припознах в думите ти, макар че се занимавах професионално с баскетбол, който е колективен спорт.

– Теди, и аз много ти благодаря за въпросите. Безспорно бих казал, че това е най-дълбокото и интересно интервю, което съм имал.